Политиката е изкуство на компромиса, но компромисът да управляваш в компанията на гербаджии ми изглежда непреодолим

Политиката е изкуство на компромиса, но компромисът да управляваш в компанията на гербаджии ми изглежда непреодолим

Презрението, унижението, подигравката, дебелашката ирония и омразата са любимите и обичайни състояния на Борисов. Те са и предпочитаните от него оръжия в сблъсъците с опонентите му.
Понякога изпитвам не само съчувствие, но и искрено съжаление към хората, които поради обстоятелствата са принудени да общуват с Борисов и хранените му заместници и съпартиици.
Казват, че политиката е изкуство на компромиса. Но компромисът да управляваш в компанията на гербаджии ми изглежда непреодолим. И това засилва съчувствието ми към лидерите на останалите партии. Нямам представа каква цена плащат тия лидери, за да търпят пословичната непоследователност на Борисов и да слушат по-няколко пъти изменчивите му и противоречащи си становища. В живота на обикновените хора това се нарича лъжа. Лъжата и измамата живеят в едно семантично гнездо и са си много близки.
Друг път ми се струва, че политиката като занимание изисква от политиците да отстранят по безкръвен път ония си сетива, които творецът ни е дал, за да разпознаваме измамата, лъжата и останалите подлости, които ни заобикалят.
Не завиждам на политиците. И аз не съм ангел небесен. Имам много грехове зад гърба си още много други ми предстоят, ако съдбата реши да ми даде тоя шанс. И да излъжа, и да открадна, щетата едва ли би имала национално значение. А затова как заспиват политиците и как стоят нещата със съвестите им, не ми се мисли. Нито ми се говори. Ще ме набедите, че съм пуритан, пък аз не съм. Не съм и максималист, както не съм и перфекционист. И за политик не ставам.Любо КольовскиКолаж: Кирил Стаменов

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.