Политиците могат да срутят държавата
Политиците могат да срутят държавата
Мътните води на спасениетоНе партийните лидери, а банките спасиха финансовата стабилност
Чия беше идеята на 30 юни всички кредитни институции да бъдат затворени? Ето с този компромат ГЕРБ, БСП и ДПС планират да се замерват в дните до оставката на Орешарски. Политическата истерия няма да спре. И ако в следващите седмици дни чуете политическите лидери отново да се джавкат по темата банки, сменете канала на телевизора, за да си спестите манипулациите. Новата престрелка се очаква да бъде твърде ожесточена, грозна и непристойна. Ще омърси много хора, но ще е политически целесъобразна на фона на задаващите се избори.
Представителите на двете воюващи партии ГЕРБ и БСП вече намекнаха в медиите, че ако проговорят кой какви ги е предлагал за решаването на ликвидния проблем, ще хвърчи перушина. „Никой няма да ме спре да разкажа всичко, което е ставало в БНБ с всичките експерти. Няма да го разкажа, защото всички поехме ангажимент, че заставаме зад банковата система, зад нейните предложения, за да не създадем проблеми на хората. Аз мълчах, мълчах. Те от сутрин до вечер се упражняват върху мен“, заяви в сряда лидерът на ГЕРБ Бойко Борисов. Ден по-късно той отново се закани: „Ще кажа всичко – какво каза Искров (управителят на БНБ), какво Орешарски и как се караха. Само да внимават. Една думичка да се произнесе, и ще видят. Толкова са виновни и нацапани.“
В същия ден депутатът от БСП Румен Гечев даде интервю в един от българските всекидневници, в което казва дословно следното: „По-нататък с удоволствие ще запозная вашите многобройни читатели с подробностите около тези дискусии (става дума за разговорите между политици, правителство, БНБ и банкери за преодоляване на ликвидния проблем)и защо приложеният от нас подход се оказа по-добър и дори по-евтин в сравнение с другите.“
А в интервю за един информационен сайт Гечев обясни: „Ще кажа само, че на последната среща в БНБ ГЕРБ и ДПС имаха единодушно предложение, различно от нашето. Но това си е тяхна работа. Право на всяка политическа сила е да си реди картите преди избори. По-важното е, че, в крайна сметка, в последния час преди срещата при президента е постигнато политическо съгласие за единодействие в подкрепата на банковата система. Длъжни сме да запазим това съгласие.“
Какви събития са се случили в периода между 27 и 30 юни? Каква стряскаща тайна се заканват да разкажат пред широката публика двете воюващи помежду си политически сили, един ден ще стане известно. Въпросът е, че всеки ще споделя своята истина, поради което накрая ще получи някакъв мрачен „пейзаж“.
На 2 юли пред репортер на в. „БАНКЕРЪ“ депутат от ГЕРБ разказа как по време на консултациите между политическите партии на 27 юнив заседателната зала влетял Йордан Цонев, шеф на парламентарната Комисия по бюджет и финанси
и драматично обявил: „Сега се връщам от БНБ. Обявяваме банкова ваканция. Това е решението. В понеделник всички банки затварят.“ За три дни (последната реплика обаче останала нечута).
Румен Гечев също потвърди, че Цонев е направил подобно изявление на 27 юни и част от представителите на ГЕРБ са го подкрепили. „ДПС и ГЕРБ искаха по този начин да стоварят цялата вина за това действие върху БСП и да я унищожат като партия още преди изборите. Ние обаче веднага ги контрирахме и ги попитахме знаят ли колко катастрофални ще са последствията от едно такова действие и ще има ли какво да управляват след това“, коментира пред репортер на вестник „БАНКЕРЪ“ депутатът от БСП.
Ще добавим, че като разказват за този случай, представителите на ГЕРБ, от една страна, и на БСП, от друга, замесват различни лица и висши представители на държавни институции, които уж подкрепяли или отхвърляли тази идея. Хората от ГЕРБ твърдят, че тази катастрофична идея е пласирана от ДПС, а от БСП услужливо мълчали. От БСП пък казват, че ДПС е лансирало плана за банкова ваканция, а представителите на ГЕРБ не са им се противопоставили. Истината обаче е по-различна. Вестник „БАНКЕРЪ“ я научи от необвързани източници, на които безусловно вярва и които са участвали и през трите дни на разговори между БНБ, политическите сили, правителството и банките.
Вчетвъртък 26 юни по обед
представители на Първа инвестиционна банка рапортуват пред БНБ, че тегленията са в рамките на нормалното. Няколко часа по-късно обаче банката получава една камара нареждания за преводи на внушителни суми. Все повече прилича на организирана атака и бързо става ясно, че трудно ще се справи с нея, така че веднага уведомява за това Централната банка.В петък, 27 юни сутринта
нейното ръководство кани на среща представители на всички парламентарни политически сили, на правителството и на повечето търговски банки. На нея присъстват Йордан Цонев, премиерът Пламен Орешарски и шефовете на няколко кредитни институции: „УниКредит Булбанк“, ОББ, Пощенска банка, ПИБ, „Societe Generale Експресбанк“, ЦКБ, СИБАНК и „Алианц Банк България“. Пред тях членовете на УС на Централната банка обявяват, че още една кредитна институция е подложена на атака, и представят три варианта за действие в подобна ситуация. Те изрично подчертават, че самите политически сили заедно с правителството трябва да изберат как да се действа, защото което и да е от трите решения не е възможно без политическа подкрепа.
Единият от вариантите е бил правителството – със съгласието на всички парламентарни сили – да застане с целия си наличен финансов ресурс зад банковата система.
Вторият вариант за действие е бил отново със съгласието на всички политически сили Централната банка да вкара свои представители в ПИБ и да ограничи част от операциите й, без да спира изцяло работата на кредитната институция. От БНБ изрично са подчертали обаче, че и в този случай трябва да има консенсусно решение и да се окаже цялата нужна ликвидна подкрепа на търговската банка.
Третият вариант е бил най-краен: с решение на БНБ и на Народното събрание да бъде обявена банкова ваканция. С други думи, всички банки да затворят врати за определен период от време. Шефовете на БНБ са обяснили, че в този случай политическата подкрепа няма да е достатъчна. И че за овладяване на ситуацията и за възстановяване на доверието във финансовата стабилност на страната ще е нужна и подкрепата на МВФ. И че трябва да се сключи споразумение с международната институция, за да бъдат осигурени няколко милиарда като външно финансиране. Впоследствие шефовете на някои банки споделиха, че са останали с усещането, че планът за банкова ваканция е бил предварително готов и че са били подтиквани да го приемат (б. ред. – може би затова в събота поне в три телевизии и две радиа Борисов панически призоваваше да дойде МВФ).
Вместо да си „глътнат граматиката“, банкерите са дали твърд отпор, като са обяснили, че, първо, в банките им има огромна парична наличност, второ, че има механизми правителството да използва тези пари и да реши моментния проблем с тегленията от ПИБ, и, трето, че ако се приеме вариантът за затваряне на всички кредитни институции, той ще доведе до истински хаос.
Докато текат всички тези взаимни обяснения в БНБ, в зала „Запад“ на Народното събрание (в 12 часа) вече са започналиконсултациите между представителите на парламентарните партии
На нея се намъкват дори Николай Бареков и хората от неговата партия „България без цензура“. Участници в тези разговори твърдят, че депутатите дълго време са настоявали Бареков да напусне залата, но призивите им са останали безполезни. Докато се разправят с него, от БНБ пристигнал Йордан Цонев. Какво друго е казал депутатът от ДПС можем само да гадаем, но във всеки случай е споменал за варианта с обявяването на банкова ваканция и сключване на споразумение с МВФ. След края на заседанието политическите сили заявяват, че са се споразумели изборите да са на 5 октомври и в неделя ще отидат за консултации при президента.
„Упълномощихме председателя на Народното събрание да направи среща с президента на републиката за провеждане без отлагане на политически консултации за гарантиране на реализацията на основните приоритети на държавата и преминаването към политическа стабилност. Партиите, които участваха в консултациите, ще подкрепят всички действия на държавата, на нейните институции за гарантиране на стабилността на банковата система“, каза лидерът на БСП Сергей Станишев.
„Да се надяваме, че сега всички ще са по-мъдри и ще се търси спасение. Вече говорим за правителство на спасението“, отбелязва пък председателят на ГЕРБ Бойко Борисов. И призова: „Да идва Международният валутен фонд, да се тегли голям заем от 5-6 млрд., с който да се стабилизират финансовата система и валутният борд.“
„Стоим изцяло зад заявената обща позиция след тези консултации. Смея да твърдя, че ДПС даде своя принос за постигането на това съгласие. То е крайно необходимо в ситуация, в която организирано, чрез слухове, се прави опит да се дестабилизира реално стабилната банкова система. Понеже в такива ситуации политическата зрялост, държавническата отговорност предполагат държавата с цялата си мощ да се изправи срещу опити за дестабилизиране на най-стабилната институция в България – БНБ и банките“, обява председателят на ДПС Лютви Местан.
Какви точно да са мерките за излизане от ликвидния проблем? Лидерите на партиите оставят тези уточнения на своите финансови и икономически експерти, на правителството, на БНБ и на банките. И слава Богу!В събота – 28 юни
се провежда поредното заседание в БНБ, на което освен финансовия министър Чобанов и шефовете на БНБ участват Румен Гечев от БСП, Владислав Горанов и Ивайло Московски от ГЕРБ и Йордан Цонев от ДПС. Присъстват и мениджърите на повечето кредитни институции у нас, както и някои авторитетни независими финансови експерти. Отново се обсъждат ползите и рисковете, които съдържат възможните варианти за реакция при възникналата ситуация.
Повечето банкери заявяват, че обявяването на банковата ваканция е катастрофа и че са готови да предоставят необходимите средства за осигуряване на нужната ликвидност. Държавата и банковият сектор разполагат с достатъчно пари, за да решат проблема. Такива са аргументите на повечето банкови мениджъри. Това, че има моментен недостиг на ликвидност в една банка, не значи, че трябва да унищожим целия сектор и страната. Ние можем да дадем необходимите пари, ако политиците и правителството излязат с единна позиция – категорични са били банкерите. Присъствали на срещата твърдят, че най-твърд е бил главният изпълнителен директор на „Алианц Банк България“ и бивш гуверньор на БНБ Светослав Гаврийски. В един момент той заявил: „Ако утре (в неделя) политиците направят глупостта да обявят банкова ваканция, аз няма да затворя банката. В понеделник ще обслужваме клиентите си, а аз лично ще изляза пред медиите и ще обясня какво всъщност причиняват политическите партии на хората.“ Под натиска на банкерите – противници на банковата ваканция, е било решено да се разработи план за осигуряване на ликвидност и за успокояване на обществеността и вложителите. Банкерите обаче категорично са отказали да поематполитическия риск
от тази спасителна операция. С него трябвало да бъде натоварено правителството.
Чобанов от своя страна пък бил категоричен, че без съгласието на всички политически сили не може да поеме ангажимента да задели държавни средства за подкрепа на ликвидността. В крайна сметка се стига до споразумение правителството да пусне краткосрочна емисия от облигации, които кредитните институции да изкупят. Всеки от банкерите дори уточнява каква част от държавните ценни книжа от новата емисия ще изкупи управляваната от него банка. Постигната е договорка операцията да бъде активирана едва след срещата на представителите на БНБ, правителството и политическите сили при президента Росен Плевнелиев (в неделя). Но само ако партиите и държавните институции категорично заявят подкрепата си за нея.В неделя – 29 юни
мениджърите на почти всички банки се събират в голямата зала на БНБ, за да чакат резултатите от разговорите при президента. За участие в тях са поканени лидерите на всички парламентарни партии (без „Атака“), министър-председателят Пламен Орешарски, финансовият министър Петър Чобанов, управителят на БНБ Иван Искров, подуправителят й Калин Христов, както и представители на всички извънпарламентарни политически сили, които са излъчили свои депутати на последните избори за Европейски парламент. След напрегнати дебати (за тях ще разкажем подробно в някой от следващите броеве) присъстващите на заседанието са се обединили около позицията политическите сили да подкрепят усилията на БНБ и правителството за подкрепа на ликвидността на банковата система. Когато заседанието приключва, управителят на БНБ Иван Искров бързо се връща в БНБ, където е посрещнат от очакващите го банкери. Оттук нататък нещата се развиват като в забързан каданс.
Банковите мениджъри веднага нареждат на своите подчинени да изкупят съгласно предварително договорените квоти краткосрочните облигации, които правителството ще емитира в понеделник.
На следващия ден – 30 юни, официално е съобщено, че заместник-председателят на ЕК и комисар по конкуренцията Хоакин Алмуня е потвърдил съгласието на комисията правителството да окаже държавна подкрепа за осигуряване на ликвидност на българските банки. Дава му се възможност да осигурикредитна линия от 3.3 млрд. лева
Тук трябва да бъдат пояснени няколко подробности.
Първо, не става дума за финансиране от ЕС. Въпросните 3.3 млрд. лв. ще бъдат осигурени от български структури.
Второ, одобрената помощ е на нетна основа и може да бъде ползвана в рамките на една година. (Нетна основа ще рече, че сумата, с която държавата може да подкрепи ликвидността, е до 3.3 млрд. лева.) Освен това не е задължително тя да бъде използвана в пълния й размер. Да кажем, че на правителството се наложи да подкрепи ликвидността на финансово-кредитната система с 2 млрд. лева. При това положение на него ще му останат още 1.3 млрд. лв., с които може да налее допълнителна ликвидност, ако се наложи. При положение че от дадените 2 млрд. лв. му бъдат възстановени 1 млрд. лв., лимитът на правителството за реакция при евентуална нова атака срещу банките отново нараства с тази сума – до 2.3 млрд. лева. В момента кредитната линия се използва за осигуряване на ликвидността на Първа инвестиционна банка, но ще може да послужи при всяка друга подобна форсмажорна ситуация във финансово-кредитната система.
Формално парите, които са осигурени в подкрепа на банковата ликвидност, наистина са държавни, защото са осигурени благодарение наоблигации за 1.23 млрд. лв.
емитирани в понеделник от Министерството на финансите. Те са със срок на погасяване пет месеца, а доходността им до падежа е 0.83 процента. Ако пресметнем доходността им на годишна база, тя е около 2 процента. Реално обаче това са пари от банките, които са закупили 89.7% от ценните книжа и от частни осигурителни и застрахователни дружества и гаранционни фондове, придобили 10.3% от облигациите. Така банките спасяват и финансовия сектор, и държавата.
Трябва да е ясно, че парите, с които са купени петмесечните облигации, са на частни финансови компании. Те обаче не са дадени директно за подкрепа на ликвидността в банките.
Причините операцията да се осъществи чрез ДЦК са две. Първата е, че по този начин финансирането е застраховано от политическия риск. Казано по друг начин – тези средства не зависят от политическите борби и от капризите на боричкащите се парламентарни сили. А това е особено важно при сегашната правителствена и политическа нестабилност и предстоящите парламентарни избори.
Другата причина е, че със закупените държавни облигации банките гарантират собствената ликвидност. Срещу тях те могат да получат незабавно рефинансиране по силата на чл.33 от Закона за БНБ и на Наредба №6 на Централната банка. БНБ облекчи режима за предоставяне на такова рефинансиране, като промени цитираната наредба и намали от 125 на 110% размера на обезпечението, срещу което може да предостави средства на всяка от търговските банки. Това означава, че ако преди време рефинансиране от БНБ за 500 млн. лв. можеше да се получи срещу обезпечение с ДЦК с общ номинал 625 млн. лв., сега същата операция може да стане срещу обезпечение в държавни облигации на стойност 550 млн. лева. А общата стойност на средствата, с които БНБ може да подкрепи банковия сектор, е около 5.16 млрд. лв. – толкова е размерът на депозита на управление „Банково“ в баланса на управление „Емисионно“ на Централната банка. Ако се направи елементарна сметка, ще се види, че с разрешената държавна подкрепа и със споменатите средства на БНБ в банковата система могат незабавно да влязат общо 8.46 млрд. лева. Ако към тази сума прибавим средствата на Фонда за гарантиране на влоговете и ликвидните активи на Българска банка за развитие, резервите за осигуряване на ликвидност на банковия сектор нарастват до 11 млрд. лева. Срещу подобен потенциал не може да се противопостави никой. Освен ако политиците ни не вършат глупости и държавните институции не бъдат използвани за разчистване на корпоративни сметки.Ефектът от мерките
предприети от БНБ, от правителството и от банките, бе незабавен и изключително положителен.В понеделник, 30 юни
Първа инвестиционна банка отвори врати и без проблеми плащаше на всеки свой клиент цялата искана от него сума. Гражданите и бизнесът също се успокоиха, защото пред клоновете на ПИБ не останаха чакащи хора. Около обед БНБ излезе с официална информация, в която се казва: „Съгласно данните, с които БНБ разполага в края на работния ден, напрежението от петък, възникнало вследствие на организираната криминална атака срещу някои български банки, в края на днешния ден вече е преодоляно. В резултат на предприеманите мерки банковият сектор в България функционира нормално. Отново обръщаме внимание за необходимостта от трезва и внимателна преценка на всяко публично изявление по отношение на българската банкова система.“
Късно следобед и Първа инвестиционна банка разпространи прессъобщение, в което изразява своята благодарност към всички свои клиенти, партньори, държавни институции, медии и цялото българско общество за оказаната подкрепа. „Тази сутрин банката отвори врати с чакащи клиенти, които до обед бяха обслужени. След 12 ч. банката влезе в обичайния си работен ритъм, приемайки заявки за нови депозити, вноски и текущи разплащания. Акциите на Първа инвестиционна банка поскъпнаха с над 26% в рамките на днешната сесия на Българската фондова борса“, съобщиха от банката.На следващия ден
– във вторник, 1 юли, Асоциацията на банките в България също обяви своята официална позиция, като изрази благодарност на всички институции, участвали в консултациите при държавния глава на 29 юни, за тяхната твърда решителност да се обединят в името на гарантирането на банковата и финансовата стабилност в страната.
Ден по-късно обаче политическите боричкания започнаха отново. Лидерът на ГЕРБ Бойко Борисов заяви, че спасил банките, като склонил да изпълни SMS-молбата на Сергей Станишев да се обади на управителя на БНБ Иван Искров, изпращайки му на помощ всичките си финансови експерти. Това с експертите добре, въпреки че присъствали на срещите в БНБ твърдят, че хората от ГЕРБ през повечето време са слушали и не са вземали активно участие в обсъжданията.
Най-голямата помощ, която и Борисов, и останалите политици могат да окажат на България, е да спрат поне за половин година да коментират събития от финансовия и банковия сектор. Защото с политическите си боричкания и жаждата си за власт водят държавата направо в тресавището.Петър Илиевhttp://www.banker.bg/