ПОСЕГНАТ ЛИ НА ПРАВОТО НИ НА СВОБОДНО ИЗРАЗЯВАНЕ, ЗНАЧИ СМЕ ЗАГУБИЛИ ВСИЧКО!

ПОСЕГНАТ ЛИ НА ПРАВОТО НИ НА СВОБОДНО ИЗРАЗЯВАНЕ, ЗНАЧИ СМЕ ЗАГУБИЛИ ВСИЧКО!

През целият период на така нареченият вечен преход, гурутата на неолибералния пазарен модел, който някои несполучливо бъркат с демокрация, винаги са изтъквали едно силно предимство. Толкова значимо, че всеки недостатък на съществуващата реалност, в която живеем, може да бъде оправдан. Това е правото на свободно изразяване. Правото на собствено мнение. Именно това право е залегнало в основите на всяка общност, самоопределяща се като демократична. Ще си позволя да цитирам великия Волтер, който е формулирал този основен принцип на свободата повече от прекрасно: „Аз може и да не съм съгласен с това, което казваш, но бих дал и живота си, защитавайки правото ти да можеш да го казваш.“
Поредната антидемократична законодателна инициатива на управляващата коалиция този път може да мине и без обществена реакция. Заети с мигрантските нашествия, отслабената ни държавност, поредния цирк на шута на републиката и контролираният хаос в Европа, едва ли имаме сили да се оглеждаме за всяка глупост сътворена от нашето правителство. Друг е въпросът, дали това правителство наистина е наше. Защото, наблюдавайки действията на управляващите, е трудно да повярваме, че се ръководят от нашия интерес. Първо, беше безумната идея на Москов за снемане на пръстови отпечатъци от населението. Как това ще подобри здравното обслужване остава загадка, чийто отговор се намира единствено в главата на здравният министър. Но дори и подобна мярка да допринесе с нещо за нашето здраве, остава погазването на нашите основни права и съмненията за злоупотреба с нашите данни. „Снемането и съхраняването на пръстови отпечатъци от държавните органи съставлява засягане на правото на зачитане на личния живот и на защита на личните данни. Такъв извод прави Съдът на Европейския съюз.“
Остава основателното съмнение, че се върви към последователно отнемане на правата ни. Като човешки същества и личности. Обсъждането на ограничаване свободата на словото ни е просто поредният акт от целенасочена стратегия. Едва ли подобни законопроекти се създават случайно и хаотично.Именно в правото на лично мнение и неговото свободно споделяне е заложен фундаментът на демократичността в едно общество. Спомнете си, че всеки тоталитарен режим отнема първо това право на своите граждани. Разбира се, зад подобен акт винаги има благовидни и привидно основателни причини. Всяка диктатура задължително се аргументира, когато посегне на някое от основните ни права. Не би могло да бъде по друг начин. За да се наложи една власт, тя се нуждае от съдействието на обществото. Защото тоталният контрол е възможен единствено, когато се налага постепенно. Днес ще ни лишат от една наша привилегия. Утре от друго наше основно право. Докато накрая не остане нищо. Докато се събудим и осъзнаем, че вече не сме свободни.
Посегнат ли на правото ни на свободно изразяване, значи сме загубили всичко! Не е трудно да се досетим, че терористичните атентати дават прекрасна възможност за ограничаване на всички наши свободи. Достатъчно е да се изтъкне аргумента за нашата сигурност. От измамното усещане за спокойствие, до пълната зависимост има само една крачка. Защото общество, което е готово да се откаже от свободата си в замяна на своята илюзорна сигурност, не заслужава да е свободно. Няма нищо по-важно от свободата. Всичко друго е фатален компромис!
Все по-натрапчиво става усещането за безпаметност. Забравихме миналото. Забравихме къде отиваме и защо сме тръгнали. Лутайки се в дебрите на вечният преход. Застинали във вечните илюзии за светло бъдеще. Същото това бъдеще, което отдавна сме забравили как би трябвало да изглежда. Много скоро може да пристигнем там, откъдето сме тръгнали. Заменяйки една диктатура с друга! Осъзнавайки че сме се въртели в кръг!
Отнемат ли ни и това последно право, можем окончателно да се сбогуваме, дори с илюзията за демократичност. Досега ни успокояваха, че дори и бедни имаме свободата на свободно изразяване. Сега вече и тази заблуда отпада.Това не е закон срещу омразата, както се опитват да ни убедят. Това е закон с който задължително ще се обича правителството. Без значение от действията на нашите управляващи. Ако искаме оставка, защото крадат и предават националните интереси, това ще се приема като език на омразата и подбудителство към нестабилност. Това е закон, с който се легализира всеки терор на правителството над народа!
Нека не забравяме, че във времена на беззаконност съпротивата на обществото е негово право. Защото именно народът е основният суверен. Поне докато не са променили Конституцията! Тодор Галмадиев

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.