Рачо Петров: Меркел няма какво да си споделя с Бойко Борисов

Рачо Петров: Меркел няма какво да си споделя с Бойко Борисов

Удивлява ме елементарността на Бойко Борисов, който цитира думи на Меркел , изказани в разговор между двамата на четири очи. Но тази елементарност отговаря на профила на субекта, който произнася тези думи.
Защото няма принцип и причина Германия и, респективно, г-жа Меркел, която има купища проблеми в момента, да намира едва ли не отдушник и да говори с Бойко Борисов . Германският канцлер, доколкото разбирам не споделя своите проблеми, а , обратно, Борисов споделя неговите. Доколко той може да й ги предаде и тя да ги разбере, за което съм много резервиран. Но има няколко неща, които трябва да не се забравят. Г-жа Меркел живее с един много сериозен проблем, свързан с Украйна и нейния диалог с г-н Путин. И едва ли би седнала и намерила време, за да разговаря за предизборната агитация на г-н Борисов – това няма как да се случи. Вторият й проблем е свързан с американското взаимодействие, тъй като практически подслушването, което бе вече доказано, се разширява и агентът, който беше заловен, показа, че около 280 секретни документа от германската служба за разузнаване са предадени на американците срещу заплащане.
Така че много лесно се спекулира от България. Припомнете си, че заместникът и приятел на Борисов заяви, че бил говорил в Бундестага. Там обикновено говорят хора като например папата, държавни глави, ръководители на правителства при определени проблеми и важни моменти. И когато стана въпрос: А, бе, г-н Цветан Цветанов, как сте говорили или разговаряли в Бундестага? Изведнъж се оказа, че просто си е говорил с депутати, от Мюнхен и от Бавария, не помня точно.
Германските фондации „Конрад Аденауер“ и „Ханс Зайдел“, за които Борисов твърди в интервюто си за в. „Преса“, че подкрепят ГЕРБ /партията е основана през 2006 г.- бел.р./ от 15/ ?? / години, търсят наистина страна, която да бъде свързана с тяхната значимост и възможност за реализация на германската политика. Това особено дълбоко е навлязло в Баварската провинция, тъй като реално погледнато, те се стараят да въвеждат нови правила, които общо взето в останалата част на Германия не се приемат. Връщам се на разговора на Борисов на четири очи с г-жа Меркел, за която той твърди в интервюто си, че казала: „Спечели изборите, ела тогава при мен, и ще ви помогна“. Това е абсолютно некоректно като дипломатически подход. И не знам защо, но ми се струва, че повдига друг въпрос: имало ли е въобще такава тема и такъв разговор между тях?
Борисов изглежда забрави колко време със 7 души престоя в Берлин, преди да бъде приет от г-жа Меркел, с практически резултат от срещата, равен на нула. Говоря за времето, когато той беше министър-председател на България и когато отиде да изслуша една литургия в източно-православния параклис в Берлин. За мен неговите хвалби в момента са чисто спекулативни изявления и обикновен ПР преди изборите.
Не знам защо той иска да изглежда значим на международно ниво – няма такова нещо. Не виждам какво биха очаквали от него. Борисов няма ясна позиция по нито един от актуалните и глобални въпроси. Освен, ако не е продиктувана от сенатор като Маккейн или от някои други проамерикански настроени личности с неясна концепция. Безкрайните му изявления са свързани с несъществени детайли, като прегръдката с Барозо, например. А добре си спомняме и времето, когато заспа на церемонията по време на връчването на Нобеловите награди.
Живея през по-голямата част от годината в Германия и ми прави впечатление, че германските медии общо взето нищо не пишат за България. За съжаление, ако има нещо, което се появява в германската преса и в другите медии, обикновено са негативни явления и събития от българската действителност.
За мен няма интрига в предстоящите избори, очаквам „от трън, та на глог“. Никоя от политическите сили не говори каква точно работа трябва да свърши новото правителство след вота. Видях как с невероятната бързина се стигна дотук: дайте да махнем това НС и този МС и да направим нови избори, за да дойдем ние на власт.
Признавам, че съм силно резервиран дали ГЕРБ изобщо ще бъде този политически субект, който ще може да създаде правителство. И какво би станало, ако сега при евентуално правителство на ГЕРБ всички други партии и гражданското общество организират демонстрации срещу тях? Имам основание за такова очакване, защото той с нищо добро не се запомни за 3,5 години, когато управляваше, освен с 8-те млрд. лв. вътрешен заем, с 1 млрд. евро външен заем и с безкрайните, безобразни изявления на своя финансов министър. Разбира се, в тон с тогавашния министър – председател и заместник министър-председател. Наистина не виждам нищо добро в предстоящите избори. А служебното правителство, предполагам, ще трябва да изтърпим не само в следващите месец и половина, а вероятно още три-четири месеца, тъй като не съм оптимист за изборните резултати през октомври.Рачо Петров е финансов консултант, бивш заместник-министър на промишлеността в правителството на Филип Димитров /1991-1992 г./. Живее предимно в Германия, връща се често в България. Внук е на генерал Рачо Петров, български офицер и държавник, началник-щаб на армията по време на Сръбско-българската война, модернизирал армията ни, два пъти министър-председател на България – през 1901 г. и в периода 1903-1906 г .Агенция БГНЕС

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.