САНИРАНЕТО – КОМУНИЗЪМ В ДЕЙСТВИЕ, ПРИКРИТ ЗАД „ДЯСНА ПОЛИТИКА“

САНИРАНЕТО – КОМУНИЗЪМ В ДЕЙСТВИЕ, ПРИКРИТ ЗАД „ДЯСНА ПОЛИТИКА“

Всяко правителство остава в историята не с демонстрираните си успехи, а с провалите си, особено с онези, за които е приложена висшата форма на измама. Вторият кабинет на Борисов има много катастрофи и провали, подредени в графата с отрицателен знак. Но днес, когато си отиват, най-големият провал е ИЗМАМАТА с така нареченото саниране. Дълго правителството успяваше да ни лъже или, както казват юристите, „да ни въвежда в заблуждение“ от позицията на институционално гарантираната си роля на наши ръководители. Защо е на лице най-голямата заблуда. Ами защото тази уникална програма е лъжлива в своята същност. Тя не е безплатна.
Да, за онези, които са включени в програмата, тя е безплатна. И аз не говоря за тези хора, или за тези собственици на жилища. Те получават едни пари и … ги харчат. Не ги връщат. Те просто ползват бюджета, т.е. нашите пари, защото някой им е предоставил тази възможност. И тук с пълна сила се реализира сентенцията за зелника и лудия…
Защото държавата не се управлява от хората, които изяждат зелника. Държавата се управлява от правителство, от премиер, от министри, т.е. от онези, които разпределят зелника, сготвен от нашите пари. И те са длъжни да ни отговорят на въпросите, свързани с управлението на парите, на онези пари, които са в бюджета и които законът е определил като обществени, с други думи – наши. Защото тези пари не са на управниците. Тези пари, повтарям, са наши. И никой не е дал право на министрите да ги харчат, както само те преценят, като в същото време ни лъжат.
Признавам, че не бях се замислил над измамното рекламиране и реализиране от ГЕРБ и в частност от стожера на тази измама Лиляна Павлова на харченето на тези пари. Някак си оставаше в страни джоба, от който се харчи, скрито зад рефрена „безплатно“. До днес. Когато по една телевизия, един високо компетентен и уважаван човек каза, че всъщност най-важно е „кой плаща сметката“. Професор Минасян, макар и само вметнато, свали маската на „безплатното саниране“ и на чудовищната измама.Проблемът – 1 милиард лева от бюджета, които са осигурени от заем. Бъдещия 1 милиард. Ами досегашните? Оказа се, че и те са назаем. 1 млрд. лева са много пари. Страшно много пари. От държавна, а не само от общинска, фирмена, индивидуална или семейна гледна точка.
Управниците обещаха, че това финансиране ще дойде от еврофондовете. После стана известно, че парите са от бюджета, после, че те са кредит от Българската банка за развитие. Която е държавна банка. Нашата единствена държавна банка. Т.е. това е заем, който ще се връща срещу съответните лихви, колкото и ниски да са те. И въпросът е, в това, че тези лихви ще ги плащаме аз, ти и той. Въпросът е, че самите пари, онези които се дават за саниране, ще ги връщаме всички – аз, ти, той и … всички ние. И по този въпрос изцяло е без значение дали са санирали „безплатно“ твоето, моето или неговото жилище.
Защото жилищата са частни. Защото това е частен въпрос. Защото собствеността изисква отношение, ангажимент, отговорност. И ако си собственик, освен права имаш и задължения. И никой, нито премиер, нито министър не може да си присвоява правото да прехвърля това задължение на главата на другите – тези, които не ползват програмата, на тези, които например нямат жилища, тези, които са пострадали от бедствия и се нуждаят много повече… Защото на практика и тези хора ще връщат изхарчените от министър Павлова пари.
Санирането, ако беше по европейски програми, ако не беше от нашия джоб, сигурно би довело до положителен резултат на част от нашето население в статут на собственици. Т.е. то щеше да е с ролята на тото, което се е паднало на някой, е разбира се и при наличие на катализатори – например, ако кметът е от ГЕРБ.Цялата дандания около санирането, с безкрайните репортажи от всички медии, които се скъсваха да излъчват как Борисов или Павлова много тържествено режат лентички и „откриват“ санирани жилищни блокове или отделни входове, показва само едно – КОМУНИЗМЪТ НЕ СИ Е ОТИШЪЛ.
Защото това, което извърши кабинетът Борисов е прилагане на практика принципа на комунизма „от всекиго според възможностите, на всекиму според потребностите“ в най- уродливата му форма. Защото Борисов и Павлова си позволиха да определят кой има потребност, както и да определят кой има възможност. А като възможни определиха всички нас и ни вмениха да заплатим твърде скъпия обяд, наречен „саниране“. И то не само да го заплатим сега, а да го плащаме дълго във времето.
Трудно ще ме оборят дори много компетентни юристи, че това не е безспорно престъпление.
А ако се замислите дали искате да изплащате парите за санираните блокове, в които не само, че не живеете, но дори не знаете къде са, навярно ще ми повярвате.Любо КОЛЬОВСКИP.S. „Ако имаш две ризи, дай едната на ближния си!“, проповядваха първите християни. А това е дълбоко погрешно. Ако ближният ти няма риза, би трябвало да му помогнеш да си купи.