Саниране по време на бедствия си е като пир по време на чума

Саниране по време на бедствия си е като пир по време на чума

Сега най-важното е да се помогне на хората, да не се допусне, ако падне нов дъжд да се случи същото. Едва ли някой помни кой каза тази изпълнена с чувство и загриженост реплика миналото лято. А и има ли значение, след като в момента толкова много българи отново останаха без домове заради наводнения и свлачища.
Кой го е грижа. Само за сведение на любопитните – думите са на Кристалина Георгиева след наводнението във варненския квартал Аспарухово, когато тя все още е комисар по бедствията и авариите и следеше ситуацията във Фейсбук.
Когато дойде да види хората в „Аспарухово“ заедно с президента Росен Плевнелиев и грабнаха кофите да ринат калта от домовете на хората, Кристалина Георгиева призова българите към солидарност с бедстващите райони и каза, че ако има най-важна мисия на медиите, тя е да подкрепят тази солидарност.
Говорих лично с еврокомисаря Йоханес Хан. Имам неговата дума, че ще бъдат отпуснати средства за подпомагане на пострадалите от наводненията“, заяви Георгиева в отговор на въпрос дали ще лобира пред еврокомисаря Йоханес Хан да бъдат възстановени плащанията по Оперативна програма „Околна среда“ заради щетите от наводненията. Това е една от малкото възможности страната ни да получи помощ по линия на ЕК, защото макар и огромни по своя размер за българските граждани, щетите са малки според европейските критерии за отпускането на помощ. България ще поиска 139 милиона евро от ЕС заради наводненията, обяви по-късно служебният премиер Георги Близнашки.
И така ни научиха да приемаме солидарността като демонстрация – с кофа в ръка и с цифра на уста, а бедните да страдат в собствената си безнадеждност. Едно време българите на това да помогнеш на човек, му казвахме човечност, сега някак по-европейски звучи – солидарност.
Интересно е че и тогава, след летните наводнения, беше обявено, че допълнителни близо 20 млн. лв. за проекти и дейности за предотвратяване, овладяване и преодоляване на последиците от бедствия отпусна служебното правителство. По-голямата част от сумата трябваше да бъде преведена на общините, а останалите средства са за министерствата на вътрешните работи, на здравеопазването, на икономиката и енергетиката, на отбраната, на образованието и науката, на регионалното развитие и на транспорта, информационните технологии и съобщенията. Имаше един краен срок през октомври за 70% от сумата, след това трябваше общините да представят документи за състоянието на нещата. Но какво стана, докъде се изплатиха и на кого, парите, никой не каза. И стана така, че сега, когато за втори път порои отнесоха домовете на хора, пак се заговори за възможност да се обезщетят от митичния фонд „Солидарност“ и отново с едни 20-ина милиона. Някак борбата с бедствията се превърна в рутинна процедура – хвърляш прах в очите, прехвърляш на кметовете отговорността да представят проекти и оценки на ситуацията и толкоз.
Но да обясняваш за саниране по време на бедствия и наводнения за хората, останали без дом, си е същото като пир по време на чума. Е това си е постижение. Да прощава госпожа Лиляна Павлова, но тази партийна страст, с която дръзновено обяснява ползите от санирането, не може никому да заприлича на социална грижа, за каквато тя го обявява. За солидарност към бедстващите – още по-малко.
Павлова обаче е толкова убедена в своята праволинейност, че не отстъпва ни на милиметър – като истинска Раймонда Диен. „Силният отпор и несъгласие за мен е доказателство, че програмата е правилна, че е напипала пулса на проблемите на обществото, на нуждите, което притеснява политическите ни опоненти“, провъзгласи Павлова. Тя толкова е отдадена на просветителската си кампания за ползите от санирането, че изобщо не забелязва „вредите“ от природата, която си отмъщава за безхаберието на едни и лакомията на други. Сега казват, че наводненията са заради природните явления, заради пороите, не заради технически пропуски. Бойко Борисов дори се оправда, че през този мандат не е като предишния на „ти“ с „шефа“, поглеждайки нагоре.
По линия фонд „Солидарност“ парите са 20 млн. лева, има нов срок за кандидатстване за финансиране от фонда 26 март т.г., заяви Павлова в Кърджали през уикенда. Тя допълни, че по оперативна програма „Околна среда“ за новия период 2014-2020 г. са предвидени 60 млн.евро за мерки и превенция при бедствията, но и държавата планира дофинансиране. Ето така се показва на хората светлото бъдеще. Има си и краен срок – новия период.
Така, някак между другото тези дни регионалният министър обобщи, че „2015 г. ще бъде годината на огромните щети, за чието отстраняване ще са нужни огромни средства. За преодоляване на последиците ще се разчита на държавния бюджет, но средствата в него са недостатъчни. До 26 март събираме заявки от общините и страната ни ще кандидатства за средства и от фонд „Солидарност“ на ЕС, откъдето ще разчитаме на европейска подкрепа. За борба със свлачищата ще можем да разчитаме на европейски средства и от Оперативна програма „Околна среда“, която финансира мерки за укрепване“, каза Павлова и уточни, че там има бюджет от 60 млн. евро за превенция на свлачища.
И така до следващия дъжд, до следващото свлачище.Агенция БГНЕС

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.