Стоян Тонев – Христо Бисеров на 43-то Народно събрание

Стоян Тонев – Христо Бисеров на 43-то Народно събрание

Изненадващото оттегляне на някогашния „сив кардинал“ на СДС, а по-късно заместник-председател на ДПС, Христо Бисеров от поста на заместник-председател на 42-то Народно събрание и от политиката въобще през ноември 2013 г., цяла година бе използвано от лидера на ГЕРБ Бойко Борисов като пример за липсата на борба с корупцията от страна на бившите управляващи от БСП и ДПС.
Бумерангът на злорадството днес се стоварва върху Борисов, но вече в качеството му на министър-председател. Така, без да очакват управляващите от ГЕРБ вече си имат и своя Христо Бисеров – Стоян Тонев от 43-то Народно събрание.
Мълчанието, което обзе ДПС преди година и половина по адрес на Бисеров, сега ще превърне в риби и колегите им от ГЕРБ. Целият медиен шум, на който сме свидетели в последните два-три дни около свалянето на политическото доверие на премиера от довчерашния му депутат и председател на Здравната комисия на НС, има за цел за пореден път да постави Борисов в ролята на „борец“ с корупцията. Проблемът на премиера е, че тази постановка вече бе играна многократно. И в МВР, и в Столична община, а най-вече и през първия управленски мандат на ГЕРБ. Достатъчно е да си спомним за Искра Фидосова и присъствието й в тефтерите на Филип Златанов.
Всъщност публичните кариери на Бойко Борисов и Стоян Тонев стартират почти по едно и също време. Борисов става главен секретар на МВР през 2001 г., а година по-късно Тонев застава начело на Военномедицинска академия. Можем да приемем, че докато е бил в МВР (2001-2005 г.), то Борисов може и да е знаел за стартиращите по това време нередности във ВМА, най-малкото, защото болницата е на подчинение на Министерство на отбраната. Трудно е обаче, да се приеме същото за периода 2009-2013 г., когато Борисов вече е министър-председател. Ако премиерът все пак има „бели петна“ за нередностите в най-голямата българска болница, което би се опитал да обясни с честата смяна на здравни министри при първия управленски мандат, то какво ли е правил по това време военният министър Аню Ангелов, на чието пряко подчинение е била ВМА. Ако активността на Аню Ангелов като днешен премиерски съветник е същата, каквато е демонстрирал спрямо злоупотребите в болницата, която „пази“ здравето на българската армия, в периода 2010-2013 г., то резултатът е ясен.
Освобождаването на Стоян Тонев в края на 2013 г., от правителството „Орешарски“, може би трябваше да послужи като сигнал към Борисов, че не всичко около Стоян Тонев е в рамките на правилата. Вместо това, тогавашният опозиционер и лидер на ГЕРБ, бързо „прибра“ Тонев и го възнагради с поста на заместник-кмет по здравеопазването в Столичната община. Като такъв Тонев се превърна в един от най-ревностните критици на здравната политика на бившите управляващи. А, още преди парламентарните избори през октомври 2014 г., пък името му се спрягаше и за бъдещ министър на здравеопазването.
Рибно мълчание продължава оглушително да се носи и от коалиционния партньор на ГЕРБ – Реформаторският блок. Още повече, че двама от министрите на РБ – на здравеопазването Петър Москов и на отбраната Николай Ненчев, са пряко въвлечени в случващото се с ВМА. Разбира се, че след оттеглянето на Тонев, Москов и Ненчев с лекота ще могат да се разграничат и да започнат да повтарят – как подобни казуси са част от „реформаторското“ управление. Мълчание е обзело иначе активните по теми свързани с отбраната и здравеопазване партийци от АБВ. Вероятно, защото Георги Първанов още си спомня как през април 2009 г. връчи орден „Стара планина“ – първа степен, с мечове, на тогавашния началник на ВМА генерал Стоян Тонев.
Утре, когато под влиянието на досега си с Магна Харта, правосъдният министър Христо Иванов отново заговори за нуждата от съдебна реформа и борба с корупцията, добре ще е да даде пример с бившия вече депутат от ГЕРБ, който, за сметка на преждевременното оттегляне от политиката, по всичко изглежда ще се размине с правосъдието. Лидерите на РБ Меглена Кунева и Радан Кънев също трябва да са наясно, че „доброволното“ оттегляне на Тонев минава в графата „косвени щети“ и няма нищо общо с реформите в правосъдието и службите за борба с корупцията, които иначе са сочени като мотив за тяхната симбиоза с ГЕРБ.
Точно на избирателите на Реформаторския блок най-трудно може да бъде обяснено, че както вчерашното „оттегляне“ на Христо Бисеров и днешното „напускане“ на Стоян Тонев, са нещо по-различно от добре познатия инстинкт за самосъхранение на гущера, който при опасност с впечатляваща бързина е готов да се раздели с опашката си, за да оцелее тялото. Но с опашки от гущери – реформи не се правят!Агенция БГНЕС

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *