СУЕТАТА, СТРАХЪТ И ЗАБВЕНИЕТО

СУЕТАТА, СТРАХЪТ И ЗАБВЕНИЕТО

Зърнах една дописка. Малко слагаческа, подмазвателна дори бих казал. Авторът е известен тв журналист, публицист и медиен критик. С агентурно минало. В дописката тоя автор се въртеше около пилона на една теза – че Борисов, Бойко, е единственият политик, който няма от какво да се страхува. А всичките останали политици били страхливи мушмороци. Оставям настрана мотивите и причините за любовта, която тоя журналист питае към индивида Борисов. По-интересни са причините, поради които журналистът продава индулгенции на тоя греховен тип.
Журналистът очевидно безкритично приема тезата на премиера, че той е прост, а и ние сме прости. Следователно, ще се разберем. На журналиста не му пука, че Борисов потроши купища пари от бюджета, за да пори въздушното пространство в компанията на фолкгърли и провинциални футбалери. Журналистът нехае, че премиерът съсипа малкия и средния бизнес, предизвика фалита на хиляди фирми и изрита на улицата стотици хиляди безработни. Журналистът не се интересува от миналото на премиера, който тарикатски ни връща във времената и нравите на своя учител – Тато, посредством хватките на един друг компромат на нашето време и нашия живот – Симеон Сакскобургготски.
Хилядите престъпни грехове на Борисов великодушно и небрежно са подминати от вниманието на журналиста.
Очевидно е, че журналистът в тая дописка ни показва своето презрение към нас, неговите читатели, слушатели и зрители.Той не се интересува от нашето мнение и нашите оценки за събитията, фактите и хората , които ги предизвикват тия събития.
Журналистът се държи като политик. Иска да се хареса на някого, за да си гарантира кариерното развитие и прехраната, една добра прехрана, с която е свикнал в едни други, отминали времена. Журналистът прави мечешка услуга на патрона си Борисов. Защото го въвежда в заблуждението, че няма от какво да се страхува. Журналистът разчита на взаимност в забвението. А Борисов има от какво да се страхува и би трябвало много да се страхува. Защото ония времена и нрави наистина безвъзвратно си отидоха. Ако греша, значи нищо няма никакъв смисъл и животът е напразно пропиляно време.Любо КОЛЬОВСКИ

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.