Супа. Ах, вий спомняте ли си, госпожо

Супа. Ах, вий спомняте ли си, госпожо

Графоманите прозаици просто не ги четеш. Но от поетите няма отърване. Те бяха досадно искрени още преди „Лунната пътека“ и пр. „Вий спомняте ли си, госпожо“ е лигаво сантиментална песен от българския градски фолклор. Пееха я в софийската пивница „Гамбринус“. Gambrinus е европейски фолклорен герой на бирата. Привечер песента огласяше и триъгълната градинка на улица „Иван-Асен“, срещу сегашната Райфейзенбанк. Отсреща живееше колегата ми в БТА Асен Агов, който още не беше номиниран за посланик в САЩ на мястото на „Хубавото Ленче“, тогавашната ми колежка в синхронния превод – Елена Поптодорова.
После аз написах в българския седмичен вестник за книги „АБВ“ поредица колонки, озаглавени „Груви“. Всъщност то беше моят предговор към книгата на Пърсиг „Зен или изкуството да се поддържа мотоциклет“. С удоволствие узнах, че в крайморската кръчма Groovy Миро, когото не познавам и който вече бил на втората бутилка уиски, в ръкопашен бой размазал американските „тюлени“, които понечили да му закачат госпожата.
„Ах, вий спомняте ли си, госпожо …“ Госпожите Ангела Меркел, Хилъри Клинтън, Сара Пейлин и други политически дами не си спомнят, каквото аз си спомням, понеже те са се родили десетилетия след мен. Моника, която премиерът Бойко Борисов нарече мъжа на Сергей Станишев, беше невръстното момиченце на колегата ми Любомир Янов.
Не съм ловувал елени, на Сара Пейлин очите й не съм виждал. На Жан-Клод Юнкер, люксембуржоазкия шеф на Европейската комисия Кристалина Георгиева не само му виждала очите, ами и под кожата му влязла, написа Andy Carling в меродавното US издание „Politico“. За да имало ред, Гърция можело да бъде наказана с фалит. За да имало нов ред в света, САЩ наказват Русия с разбунване на Украйна, наказват Европа с нашествието на пришълци, което САЩ предизвикаха. България бе наказана и от Русия, и от ЕС, и от САЩ.
От Русия: по-малко руски туристи, спънки в българския износ за Русия поради контрамерките на Русия. От ЕС: субсидирани европейски производители, отрязани от руския пазар, търсят outlet в България; несубсидираните български производители заляха с мляко Дунав мост. САЩ и ЕС превърнаха България в outlet да им купува летящи бракми, след като Гад Зееви „лапна“ авиокомпания „Балкан“ с всичките нейни slots по света и „as a parting kick“ осъди България. Върви ни като на краставо куче тоягите, откакто начело излязоха наивници като философа Желю Желев и грабители като Иван Костов. Навъдиха се политици, политолози, социолози всякакви „лози“ и журналисти. Субсидираме нашите партии по-щедро отколкото в Европа и по света. Имаме в парламента 240 кърлежи, които смучат от народната снага, политическото дърдорене стана най-доходният занаят. Пропорционално на US Congress нашите депутати би трябвало да са не 240, а 11.92. Ама хайде, САЩ си имат и щатски законодатели, те са федерална държава. Турция не е федерална. В меджлиса са 550 души. Турците са 75 милиона, ние сме 10 пъти по-малко, значи полагат ни се 55 парламентарни дърдорковци. Медиите ни също са 10 пъти повече от нормалното за България. Загробваме България.
Ах, вий спомняте ли си, госпожо, как Рим, Берлин и Токио налагаха нов ред на Земята и докъде доведе това? Не. Вий, госпожо, още не сте била родена.
Алчността на победителите в Първата световна война довели Германия до фалит, пред който бледнеят сегашните кризи. Поръчваш си печен джолан с картофено пюре и го плащаш, преди да ти го донесат, щото, докато го изядеш, той струва не 3, а 4 милиона марки. Аз знам това от баща ми, вие го знаете от романите на Ерих Мария Ремарк, ако сте ги чели. Вижте неговото умно, красиво лице и го сравнете с … не знам кой.
Цар Борис III е единственият държавник през Третата българска държава, която е от 1878 г., когато Русия в собствените си имперски интереси ни освободила от османското иго. Цар Борис III забрани парламента, забрани на собствения си баща Фердинанд да се върне в България, след като Фердинанд недалновидно въвлече България в злополучните за България балкански войни. Притискан от Хитлер България да воюва с Русия, цар Борис III устоя: Винаги с Германия, но никога против Русия. Май че това му струваше живота през 1943 година. Сравнете Цар Борис III със сегашните български политически плюнки.
Не отидох на неговото погребение, бях в Несебър. Като се върнах, отидох в кино „Роял“ vis a vis на военния клуб, там, където е сега военният театър. Преди филма имаше кинопреглед на Die Deutsche Wochenschau. На избледнелия кадър забележете как българите чакат часове; пред сградата на БАН опашката от чакащи се разделя на две.
„Ein Volk, ein Reich, ein Fuhrer“ стана девизът на Хитлерова Германия през1938 година. Гьобелс го доразви: Един народ, една империя, един водач и една супа за всички германци. Хитлер даде работа на всички, той беше Nazy, националсоциалист. Немците построиха autobahns, сто пъти по-добри от скапаните автомагистрали, на които Бойко Борисов ден през ден реже лентички. Нашите бързо се продънват, за да може едни наши хора да ги кърпят и пак да вземат едни пари. След като червеноармейците превзеха Берлин, СССР измъкна от Германия цели заводи, а US измъкнаха хора. Вернер фон Браун знаете защо. Икономистът Валмар Шахт, защото беше подучил Хитлер как да преодолее безработицата. Тях ги нямаше на Нюрнбергския процес. Но супата я има още от арийската цивилизация, трябва да си цивилизован, за да си направиш гърне за супа.
После Гоя нарисувал как старците ядат супа.
Всички се обединяваха около супата. Хитлер беше въздържател, непушач и вегетарианец и ядеше постна супа. А пък аз предпочитам шкембе-чорба. Димитри Иванов
в. „Сега“

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *