СЪДЪТ ОТХВЪРЛИ ВСИЧКИ ИСКОВЕ НА АНТОН ТОДОРОВ СРЕЩУ „АФЕРА“ НА ПЪРВА ИНСТАНЦИЯ
СЪДЪТ ОТХВЪРЛИ ВСИЧКИ ИСКОВЕ НА АНТОН ТОДОРОВ СРЕЩУ „АФЕРА“ НА ПЪРВА ИНСТАНЦИЯ
Варненският Районен съд отхвърли и трите иска на Антон Тодоров, който той предяви срещу сайта АФЕРА, представлявана от собственичката му Веселина Томова. Антон Тодоров заведе дело дело срещу АФЕРА с три иска от по 5 000 лева, в един и същи момент с лицето Недялко Недялков, който поведе съдебна война срещу сайта АФЕРА. Тогава Недялков призова публично всеки да съди АФЕРА като той е готов да поеме финансовите разноски по делата. Антон Тодоров се жалваше от статията, публикувана в АФЕРА под заглавието: ”Политологът” А.Т. напъвал да влезе в „Руското направление” в ДАНС, ама го отрязали!”.
Публикуваме решението на Варненски Районен съд дословно:
Р Е Ш Е Н И Е
№ 683/12.2.2015г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, XXXIX – ти състав, в публично съдебно заседание проведено на тридесети януари през две хиляди и петнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: Христина Колева
при секретаря Д.Д., като разгледа докладваното от съдията гр.дело № 13945 по описа за 2014 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по повод предявени от А.Д.Т., ЕГН ********** с адрес ***, съдебен адрес: гр. . п.к. * ул. „Д.“ № *, ет. *, чрез Адвокатско дружество „Т. и Т.“ срещу „А.“ ЕООД, ЕИК *, представлявано от В. Т. З., седалище и адрес на управление: гр. В., ул. „Ц. Г.“ № *, ет. *, an. *, в условията на обективно кумулативно съединяване на искове с правно основание чл. 49 вр. чл. 45, ал. 1 ЗЗД, както следва: 1./ за заплащане на сумата от 5 000 лв., претендирана като обезщетение за неимуществени вреди, претърпени от разпространяване на обидни квалификации – думата политолог, поставена в кавички, чрез публикуване на 09.09.2013г. на статия „”Политологът” А.Т. напъвал да влезе в „Руското направление” в ДАНС, ама го отрязали!”; 2./ за заплащане на сумата от 5 000 лв., претендирана като обезщетение за неимуществени вреди, претърпени от използвания в същата статия израз – „изживяващия се като политолог А.Т.“; 3./ за заплащане на сумата от 5 000 лв., претендирана като обезщетение за неимуществени вреди, претърпени от използване на израза „Т. обаче е навързал конспиративно всеки, когото му посочат за разкостване“.
Ищецът основава исковата си претенция на следните фактически твърдения, заложени в обстоятелствената част на исковата молба: твърди, че ответното дружество е собственик на интернет медия, функционираща като електронен сайт с наименование afera. bg. На 09.09.2013 год. на електорнния сайт www.afera.bg, с интернет адрес http://afera.bg/mishena/48996.html, била публикувана статията „”Политологът” А.Т. напъвал да влезе в „Руското направление” в ДАНС, ама го отрязали!”. Статията била публикувана с цел да бъде публично злепоставен и унижен в професионален и личен план. В същата били използвани обидни фрази и изрази, които не само дискредитирали и поставяли под съмнение професионалната му репутация в обществото, но и накърнявали неприкосновеността на честта, достойнството и доброто му име на гражданин на РБългария. В резултат на виновното и противоправно поведение на ответника, ищецът претърпял неимуществени вреди. Оценява претърпените вреди на сумата в общ размер от 15 000 лв., за заплащане на която моли да бъде осъден ответникът. Моли в този смисъл за постановяване на положително решение по спора.
В отговор на исковата молба, депозиран в срока и по реда на чл. 131 от ГПК, ответникът оспорва предявените срещу него искове. Оспорва, че е налице фактическият състав на чл.49 ЗЗД, доколкото в исковата молба липсвали твърдения за възложени на определено лице от ответното дружество действия по публикуване на статията. Счита наведени в исковата молба твърдения за претърпени неимуществени вреди за неоснователни. Твърди се, че в статията не е оспорена дипломата на ищеца. Счита, че ищецът не упражнява професията „политолог”. Навеждат се доводи, че използваната в публикацията дума „разкоствам” представлява комплимент с оглед професионалната квалификация на ищеца. Сочи се, че качеството „политолог” на ищеца е оспорвано и от други лица в обществения и политически живот. Моли за отхвърляне на предявените срещу него искове като недоказани и неоснователни.
В хода на проведеното по делото съдебно заседание ищецът, чрез процесуален представител адв. Терзийски, поддържа предявените искове и моли за постановяване на положително решение по същите.
Ответникът лично и чрез процесуален представител адв. А. поддържа предприетото в отговора на исковата молба оспорване по същество на предявените искове и моли за постановяване на решение по спора, с което исковете бъдат отхвърлени.
СЪДЪТ, след като взе предвид представените по делото доказателства – по отделно и в тяхната съвкупност, съобрази становищата на страните и нормативните актове, регламентиращи процесните отношения, намира за установено следното от фактическа страна:
Не е спорно в отношенията на страните по делото, че ответното дружество е собственик на интернет медия, функционираща като електронен сайт с наименование afera. bg., както и че на 09.09.2013 г. на сайта е публикувана статия озаглавена „Политологът” А.Т. напъвал да влезе в „Руското направление” в ДАНС, ама го отрязали!
В електронното издание на статията е публикуван следния коментар: „Наскоро Т. бе заклеймен от бившия вътрешен министър Б. Б., като водопроводчик, изживяващ се като политолог”.
Като доказателство по делото е приета и статия в Блиц новини – мнение на Б. Б. от Фейсбук, от дата 08.09.2013 г., озаглавено: „Б. Б. за А.Т.: „Водопроводчик сега се изживява като политолог и се изказва по телевизора”.
Събрани са и други писмени доказателства – публикации на ищеца в медиите.
Във връзка с установяване на обстоятелствата относно претърпяните от ищеца неимуществени вреди, в негова полза са събрани гласни доказателства, чрез разпита на св. А.. Свидетелят сочи, че след публикуването на статията имало промяна в психическото състояние на ищеца, тъй като същата внушавала съмнения дали ищецът е политолог или не е и е обявен за човек, който изпълнява поръчки и причинява вреди на хората.
Гореизложената фактическа обстановка налага следните правни изводи:
Исковете се процесуално допустими. В исковата молба ясно и конкретно са изложени обстоятелствата, индивидуализиращи извършеното деяние чрез посочване на конкретната публикация на електорнния сайт www.afera.bg, с интернет адрес http://afera.bg/mishena/48996.html, озаглавена ”Политологът” А.Т. напъвал да влезе в „Руското направление” в ДАНС, ама го отрязали!” и въвеждане на твърдения за противоправното й несъответствие с обективната реалност. Повдигнатия спор е с правно основание чл. 49 вр. с чл. 45 ЗЗД. В случая ищецът е предявил исковете си срещу обвързания с гаранционно-обезпечителна отговорност правен субект „А.“ ЕООД, като собственик и издател на електронната медия, публикувал процесната статия и имащ качеството на възложител на работата.
Публикуваният материал няма посочен автор, поради което ответникът в качеството на собственик и издател на електронната медия носи отговорност за верността на написаното, както и че то е резултат на добросъвестно журналистическо разследване. Като издател на електронната медия, ответникът определя характера и съдържанието на публикуваните материали, има качеството на възложител на работа и носи отговорност на основание чл. 49 ЗЗД за претърпените от ищеца неимуществени вреди.
Фактическия състав на непозволеното увреждане обхваща следните елементи: 1/ деяние; 2/ противоправност на деянието; 3/ вреда; 4/ причинна връзка между деянието и вредите; 5/ вина.
В настоящия случай по делото не се спори наличието на извършено деяние, като по безспорен и категоричен начин се установява, че статията е публикувана в сочената електронна медия, като в нея са употребени думата политолог, поставена в кавички, изразите „изживяващия се като политолог А.Т.” и „Т. обаче е навързал конспиративно всеки, когото му посочат за разкостване“.
Видно от обстоятелствената част и петитума на исковата молба, претенцията на ищеца за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди е свързана единствено с горецитираните думи и изрази. Ето защо съобразно диспозитивното начало в процеса, въпросът дали ищецът се е почувствал засегнат и обиден от самото съдържание на статията, не е предмет на разглеждане в настоящия спор. Предвид това, основният въпрос, който следва да бъде разрешен в настоящото производство е дали е налице противоправно поведение на ответника, в качеството му на издател на статията.
Противоправността представлява противоречие на деянието с императивна правна норма. Най – важната забранителна норма в областта на непозволеното увреждане е тази на чл. 45, ал. 1 ЗЗД, определяща като противоправно всяко деяние, което нарушава общата забрана да не се вреди другиму. От съществено значение за противоправността е признаването на визираните в чл. 32 от Конституцията на РБ и чл. 17 от Международния пакт за граждански и политически права абсолютни субективни /т.е осигуряващи на титуляра им защита срещу всяко лице/ права: право на чест, достойнство и добро име на личността. Обект на тези права са лични и непрехвърлими морални блага, неприкосновеността на които се ползва и с наказателноправна защита, установена в раздели VII от Особената част на НК. Честта и достойнството се свързват с дължимото уважение към качествата на личността, нейните морални принципи, доброто й име, почитта и уважението, които й се дължат. Честта и достойнството обикновено са неделими, но честта се отнася до положителната обществена оценка за личността, а достойнството – със самооценката на човека за собствената му обществена значимост. А доброто име на личността е положителната обществена оценка за лицето, неговата известност в обществото като човек нравствен, морален и професионално компетентен, като човек, достоен за уважение поради тези му качества.
Най-значимият проблем, който възниква в практиката при реализирането на правото на защита на правата на чест, достойнство и добро име, се отнася до отношението между посочените субективни права и правата на свободно изразяване на мнение и свободно разпространяване на информация. От значение за баланса между тези права е начинът на формулиране на съотношението между тях в действащата нормативна уредба. В разпоредбите на чл.39, ал.2, чл.40, ал.2, чл.41, ал.1, изр.2 от КРБ, чл.10, ал.2 от ЕКПЧ и чл.19, ал.2 от МПГПП правото на изразяване е прогласено за принцип, а неговите ограничения – за изключение от принципа. По този начин се извежда задължение за ограничително тълкуване на всяко ограничение, включително на това, което е допуснато за защита на неприкосновеността на личността /в това число нейните чест, достойнство и добро име/. До каква степен отива това тълкуване е ясно установено от ЕСПЧ в Решение от 07.12.1976 г. на ЕСПЧ по делото „Хендисайд срещу Обединеното кралство”. В това решение се казва следното: „Свободата на словото е една от основите на демократичното общество, едно от най-важните условия за неговото развитие и за развитието на всеки човек. Според чл. 10, т. 2, тя се прилага не само към „информация“ или „идеи“, които се възприемат благосклонно или на които се гледа като на безвредни или с безразличие, но също и към такива, които засягат, шокират или смущават държавата или която и да е част от населението. Такива са изискванията на плурализма, толерантността и широкомислието, без които няма демократично общество. Позовавайки се на същото решение, Конституционният съд на РБ в Решение № 7 от 4.VI.1996 г. по конст. д. № 1/96 г. постановява следното: „Отделните права, предоставени от разпоредбите на чл. 39 – чл. 41 от Конституцията, задължават държавата да се въздържа от намеса при тяхното упражняване. Ограничаването на тези права е допустимо с цел охраната на други, също конституционно защитими права и интереси, и може да става единствено на основанията, предвидени в Конституцията. Не се допуска ограничаването им със закон на други, извън посочените в Конституцията основания. При налагането на тези ограничения органите на законодателната, изпълнителната и съдебната власт са длъжни да държат сметка за високата обществена значимост на правото да се изразява мнение, на свободата на средствата за масова информация и на правото на информация, поради което ограниченията (изключенията), на които тези права могат да бъдат подлагани, се прилагат ограничително и само за да осигурят защита на конкуриращ интерес. Сред тези основания, възможността да се осъществи намеса в правото свободно да се изразява мнение, когато то се използва за накърняване на правата и доброто име на другиго, е най-голяма, тъй като по този начин се охраняват честта и достойнството и доброто име на личността съгласно чл. 4, ал. 2 и чл. 32, ал. 1, изр. 2 от Конституцията. Това конституционно ограничение не означава, че не може да бъде осъществявана публична критика, особено на политически фигури, държавни служители и държавни органи”.
В своята практика по чл.10 от ЕКПЧ Европейският съд по правата на човека неизменно проверява наличието на трите предпоставки, които задължително трябва да са налице, когато се налага ограничение на свободата на изразяване. Тези три изисквания са: 1) ограничението да е предвидено в националния закон, 2) да е предвидено с цел защитата на някой от посочените в чл.10, ал.2 от ЕКПЧ интереси, 3) да е необходимо в демократичното общество. От особено значение при обсъждането на третата предпоставка е въпросът дали изказването представлява критика на една обществена или политическа позиция. Както беше посочено по-горе, в Решение № 7/1996 г., тълкувайки съотношението между свободата на изразяване /комуникационните права/ и правото на неприкосновеност на личността, Конституционният съд приема, че конституционното ограничение, охраняващо честта, достойнството и доброто име на личността, не изключва възможността за осъществяване на публична критика, особено на публични личности. Ето защо публичната критика на една публична личност по начало е законно действие на всеки гражданин в демократичното общество. В своята практика ЕСПЧ последователно провежда утвърденото си разбиране, че политическите фигури и публичните личности предварително и съзнателно приемат факта, че ще бъдат обект на засилено обществено внимание и щателно наблюдение на всяко тяхно действие, поради което трябва да проявяват толерантност в по-голяма степен. Границите на допустимата критика са по-широки по отношение на политик и публична личност, действащи в публичното си качество, отколкото по отношение на частно лице. В практиката си по този въпрос ЕСПЧ подчертава също така, че горното се отнася с особена сила за случаите, в които самият политик или публична личност прави публични изявления, които предизвикват полемика и критика.
Необходимо е да се отбележи и последователно провежданото от ЕСПЧ и ВКС разграничение между фактически твърдения и оценъчни съждения. Последните по самото си естество не подлежат на доказване относно верността им, но и те трябва да имат достатъчна фактическа основа. В много случаи преценката дали определено изявление представлява оценъчно съждение или фактическо твърдение може да бъде трудна, но разликата в крайна сметка е в степента на фактическа доказаност, която трябва да се установи. Изразяването на мнение обаче не може да бъде лишено от каквато и да е фактическа основа, като необходимостта от връзка между едно оценъчно съждение и подкрепящите го факти варира в зависимост от конкретните обстоятелства по всеки случай.
Настоящият съдебен състав намира, че от контекста, в който е употребена думата политолог, поставена в кавички и изразът „изживяващия се като политолог А.Т.” става ясно, че ответникът е направил едно оценъчно съждение, мнение за професионализма на ищеца. Не може да се приеме, че цитираният израз представлява фактическо твърдение. В случая обаче е изразено мнение, оценъчно съждение с негативен характер по отношение на ищеца, като е дадена негативна личностна оценка чрез квалификацията „изживяващия се като политолог”. Оценъчното съждение, мнението, интерпретацията може да са пристрастни, негативни, но не са факти, поради което не могат да бъдат проверявани за достоверност. Прагът на допустимата критика срещу една публична личност, каквато е ищецът в качеството си на политолог, несъмнено включва неговите изявления да бъдат оспорвани.
Следователно употребените в статията дума политолог, поставена в кавички и изразът „изживяващия се като политолог А.Т.” не могат да бъдат верни или неверни, тъй като представляват едно оценъчно съждение на изявленията на ищеца като публична фигура.
Посочените думи и изрази, които са оценъчни съждения относно професионализма на ищеца, не са лишени от фактическа основа и са в отговор на съждения на ищеца, дадени в статии, чиито автор е той, т.е в рамките на един публичен дебат в едно демократично общество, чийто основен елемент е плурализма /от лат. pluralis – потвърждение или допускане на множество мнения, възгледи или гледни точки по даден въпрос/.
Изразът „Т. обаче е навързал конспиративно всеки, когото му посочат за разкостване“ не превишава пределите на правото да се изразява мнение, на свободата да се дават оценки на публични личности и дейността им, и в този аспект не представлява злоупотреба с конституционно признатото право на медията да публикува мнение, още повече че изразяването на мнения /положителни или негативни/ е неразривно свързано с ежедневното упражняване на журналистическата дейност.
Негативните оценки за определена личност, открояваща се по една или друга причина в обществения живот, не пораждат отговорност, ако не засягат достойнството на личността (т. е. ако не осъществяват състав на престъплението обида).
Написаното, че „Т. обаче е навързал конспиративно всеки, когото му посочат за разкостване“, представлява коментар на действията на ищеца, свързани с упражняване на неговата професия, който може да надхвърля добрия тон, но не съставлява обида, нито клевета. Посоченото в статията не е факт, а предположение, което може да бъде направено свободно и не ангажира отговорността на издателя. Коментарът на изявления на трети лица /Б. Б./, направен през призмата на негативно към ищеца отношение, не съставлява нарушение на чл. 39, ал. 2 КРБ.
Следователно сами по себе си посочените изрази не обективират основание да се търси отговорност за деликт. Дори и да се приеме, че с изразите е употребена емоция повече от необходимото и са прехвърлени границите на добрия тон, това пак не налага извода за противоправност на извършеното деяние. Избирайки да бъде публична личност, каквато несъмнено е, ищецът е приел дейността и изявленията му да бъдат внимателно наблюдавани и обстойно коментирани не само от журналистите, но и от широката публика. В решението си по делото ”Лингенс срещу Австрия” европейския съд е приел, че налагането на санкция срещу журналист, изразил негативно отношение към публична фигура е равносилно на цензура, която вероятно цели да го обезкуражи да критикува за в бъдеще. Ищецът е публична фигура, която може да бъде подлагана на обществена критика на ниво, значително по-високо и интензивно от това, на което са подложени частни лица /защото се приема, че с оглед мястото, което заема в публичното пространство притежава и по-голяма морално-волева устойчивост и качества, отколкото са присъщи на обикновения гражданин/ и която трябва да показва по-висока степен на толерантност, особено когато самата негова дейност малко или много се изразява в публични изявления отправящи критика към други публични личности. Ето защо в конкретния случай ищецът не би могъл да има някакво изискване към ответното дружество, което е публикувало в електронната си медия посочената статия, в която е изразено оценъчно съждение /мнение/ с негативен характер, което не е целяло да накърни честта, достойнството и репутацията му в обществото.
Налице е задължителна съдебна практика, постановена по реда на чл. 290 ГПК, съдържаща се в решение № 85 от 23.03.2012 г. по гр.д. № 1486/2011 г. на ВКС, ІV г.о.; Решение № 12/06.02.2013 година на ВКС, Трето гражданско отделение по гр.д. № 449 по описа за 2012 год.; Решение № 263/15.02.2013г. на ВКС, Трето гражданско отделение по гр.д.№ 1740/2012 год.; Решение № 209 от 27.09.2013 г. на ВКС по гр. д. № 1747/2013 г., III г. о., ГК; Решение № 62 от 6.03.2012 г. на ВКС по гр. д. № 1376/2011 г., IV г. о., ГК; Решение № 484 от 9.06.2010 г. на ВКС по гр. д. № 1438/2009 г., III г. о., ГК; Решение № 581 от 30.09.2010 г. на ВКС по гр. д. № 1019/2009 г., III г. о., ГК; Решение № 557 от 28.01.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1599/2009 г., III г. о., ГК; Решение на ВКС, III г. о. по гр. д. № 1438/2009 г.; Решение на ВКС, I г. о по гр. д. № 5059/2008 г.
Анализирайки смисъла и цялостния дух и съдържание на публикацията, както и конкретно употребените думи и фрази, съдът стигна до извода, че се касае до излагане на субективно, макар и негативно журналистическо мнение, което е израз на конституционно закрепения принцип на право на мнение, което може да бъде изразено чрез слово – чл. 39, ал. 1 от Конституцията на РБ.
С оглед на това не може да бъде ангажирана и гаранционно-обезпечителната отговорност по чл. 49 ЗЗД на възложителя на работата.
Поради изложеното съдът намира, че предявените искове са неоснователни и следва да бъдат отхвърлени.
Ответникът не е направил искане за присъждане на разноски нито в писмения отговор, нито в хода на устните състезания, не е представен списък на разноските по чл. 80 ГПК, както и доказателства за действителното им извършване, поради което съдът не следва да присъжда такива по реда на чл.78, ал.3 ГПК.
Воден от горното, съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявените от А.Д.Т., ЕГН ********** с адрес ***, съдебен адрес: гр. С., п.к. *, ул. „Д.“ № 2, ет. *, чрез Адвокатско дружество „Т. и Т.“ срещу „А.“ ЕООД, ЕИК *, представлявано от В.Т.З., седалище и адрес на управление: гр. В., ул. „Ц. Г.“ № *, ет. *, an. * в условията на обективно кумулативно съединяване искове с правно основание чл. 49 вр. чл. 45, ал. 1 ЗЗД, както следва: 1./ за заплащане на сумата от 5 000 лв., претендирана като обезщетение за неимуществени вреди, претърпени от разпространяване на обидни квалификации – думата политолог, поставена в кавички, чрез публикуване на 09.09.2013г. на статия „”Политологът” А.Т. напъвал да влезе в „Руското направление” в ДАНС, ама го отрязали!”; 2./ за заплащане на сумата от 5 000 лв., претендирана като обезщетение за неимуществени вреди, претърпени от използвания в същата статия израз – „изживяващия се като политолог А.Т.“; 3./ за заплащане на сумата от 5 000 лв., претендирана като обезщетение за неимуществени вреди, претърпени от използване на израза „Т. обаче е навързал конспиративно всеки, когото му посочат за разкостване“.
Решението подлежи на обжалване пред Варненски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:Afera.bg