ТЕРОР. ПРОКУРАТУРА. СЛУЖБИ. И СРЕЩУ ТЯХ СЪРЦАТА ВИ. РЕСПЕКТ!

ТЕРОР. ПРОКУРАТУРА. СЛУЖБИ. И СРЕЩУ ТЯХ СЪРЦАТА ВИ. РЕСПЕКТ!

Терористите, които подложиха сайта АФЕРА на брутална хакерска атака не изчислиха най-важното. Докато паникьосано, истерично, мръснишки нагло унищожаваха АФЕРА с непрекъснати хакерски атаки, запушвайки така устата и за изречените истини, всъщност отвориха портата на вълната от защита в социалната мрежа за АФЕРА.
И понеже нямах сайт пишех на стената си във Фейсбук. Статус след статус. И понеже медиите, институциите и всякакви останали сволочи се правеха, че не съществувам и злорадстваха на Сирни Заговезни как гълтам здраво вода, аз, „лудата“ си пишех ли пишех във Фейсбук и отправях поздрави на родата по майчина линия на специалните служби, „гелосаното“ МВР и главния прокурор Сотир /на гръцки език – Спасител/ Цацаров. И понеже, терористите – поръчители, които действаха с рамото на ресурса на държавата и специалните български служби мачкаха и ритаха по АФЕРА без да оставят „документална следа“, мислейки си, че така ще останат скрити, от много акъл успяха да прехвърлят АФЕРА във Фейсбук.Защото рекла съм им го отдавна на шляканите „спецове“, че таван нямам. И че като водя война я водя така, че да видя труповете на враговете си покрай брега на онази река.
И докато изумително „кадърните“ „спецове“ от българските специални служби, МВР, ГДБОП и вся остальная злобарски цвилеха от кеф как на АФЕРА и се „е*а майката“, а слугинските им медии не смееха да отронят и лаф за безобразния терор, приложен към свободна медия, защото Пеевски и Боко не бяха „добро“, чуждите специални служби вече бяха брилянтно наясно какви кретени работят в родните институции. Наблюдаваха ги снизходително и си пишеха „докладите“ с възхитителен и унизителен сарказъм.„Ало, Писанчев! Пуснете сайта на Веси Томова, че съвсем ще пресъхнете откъм оперативна информация, а и вече е досадно да не мога да го отварям“, написа журналистът Явор Дачков.Вълна от стотици, „обикновени българи“, както ги наричат политиците – мръсници, се обяви в подкрепа на АФЕРА.
Сърцето ми е малко за да изрази огромната благодарност на всички, които заливаха Фейсбук със споделяне на битката на АФЕРА, със съпричастността си, гнева си, омерзението си и помощта си.
Респект!
Поклон!
За първи път усетих с душата си, че има смисъл от това, което правя и че истината е по-силна от всичко. И че имам толкова много „братя по оръжие“.
Единствените колеги, които реагираха на безпрецедентната война срещу АФЕРА бяха журналистите от сайтовете „БГ Снайпер“, „BIG5“, „Зад кулисите“, „Топновини Варна“. Блгодаря и на сайта на СБЖ, които отреагираха. Всички останали мълчаха. Позорно. Слугински. Като червеи. Като мишки. Като дресирани животинки, които чакат да им бъде подаден сигнал от Делян Пеевски или от Бойко Методиев Борисов – какво точно да направят – да охрачат ли тая Томова или да напишат две думи дописка.
През цялото това време на жестоки нерви, екипа на АФЕРА водеше своята война сам. Биехме се с ресурса на държавата. В един от статусите във Фейсбук алармирах главния прокурор чрез директора на дирекцията му „Връзки с обществеността“.
На втория ден след старта на хакерската атака срещу АФЕРА, на лични съобщения, засегната очевидно, че съм и „спрегнала името“, въпросната директорка до Цацаров, на лични съобщения ми отговори: „Гледам, Весе, че нещо ми намесваш името. Нещо не разбирам – длъжна ли съм ти, не съм ти подала коректно информация, когато си я поискала, що ли?!“
„Не си ми длъжна, отправям сигнал, защото работиш в институцията прокуратура“, отговорих. И получих следния отговор: „Ти го отправи още вчера, видяла съм, предупредила съм, ако може да се направи нещо, ще се направи.“
Милата директорка, обидена, ах! „Ако може да се направи нещо, ще се направи“. Култов цитат.
Като бивш служител на ДАНС, пресаташето на Цацаров би трябвало да има усет, че така не става. Така не може. И че Томова не е Михнева. Ако ме разбират за какво иде реч. И че „ако може да се направи нещо, ще се направи“ е отговор за кухи лейки. Които пращаха Сертов, например да се самоубива и му чакаха трупа да се появи „всеки момент, защото повече не могат да го крият“.В отдела на Цветлин Йовчев може и така да е се е работело – „ако може нещо да се направи“. Когато обаче една медия е тероризирана умишлено и никой не си мърда задника дори лицемерно да попита – абе, аджеба, какво става, а се реагира единствено, когато на някого „спретнали името“, това е порнография.
АФЕРА не е атакувана за първи път. Този път обаче това е ВОЙНА. И само идиот, който изобщо не е наясно какво пише АФЕРА, може да се направи, че такава не съществува. И само кретен, който нищо не разбира, или умишлено манкира, може да каже по ГДБОП-ски „това е повсеместна атака“ и да бърбори за жълтакави сайтове, на които главния прокурор пише писма. И да лъже на всичкото отгоре, защото не друг, а сайта АФЕРА трети ден го рутят като за световно.Не съм от тези, които хленчат. Варненската улица ме е учила, че „тарикат мъж не писка“. Екипа ми се справя с цената на всичко с онова, което се случва. Но всеки, който си позволи да неглижира АФЕРА с високомерието на „институционалното си бюрце“, ще си го получи. Точно, когато най не му се вярва.
Нито едно изпитание не идва случайно. И във всяко има знак. Единият от знаците, които получих беше изумителната вълна от подкрепа в социалната мрежа. Един мъж ми написа: „Никакво стягане на куфарите за никъде. Гробът на татко ти е тук. И той много се гордее с теб!“.Благодаря на всички вас за опората. Благодаря ви, мои, братя по оръжие!
Майната и на прокуратурата! Майната им на службите, МВР, ГДБОП и всякакви там некадърни гелчета! Майната им на СИМБИОЗИ и БОСТАНИ!
Просто трябва да застанем един до друг. Рамо до рамо. И да ги пометем.
Този живот наистина е за смелите.Веселина Томова

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.