Успение
Успение
© „Сиела“
Светостта преобразява както живота, така и смъртта
Дневник Експрес
Научавайте най-важното и интересното всеки ден в 17 часа.
window.dnevnik.eventPush(‘newsletter_form_impression’, {‘newsletter_number’:’2′,’newsletter_name’:’Дневник Експрес’});
[class*=“general-article“] .article-content > p:first-of-type::first-letter { float: none; font-size: 17px; line-height: 1.42em; padding: 0; } Есето е препубликувано от „Портал Култура“.Смъртта има много имена. Наричаме умирането с различни имена според начина, по който настъпва, според ситуацията, според нашето отношение към него, според отражението в обществото. Част от синонимите и евфемизмите, които използваме, са: кончина, гибел, свършек, последен час, последен дъх, вечен сън, упокоение. Смъртта на Света Богородица наричаме успение. Отец Александър Шмеман казва, че в тази дума „се съединяват и сънят, и блаженството, и мирът, и успокоението, и радостта“. Използваме това понятие и за някои светци, но в своята първична същност то е запазено за Божията Майка.Защото и светостта на Богородица надвишава светостта на светиите. След като я възпяваме като по-почитана от херувимите и несравнено по-славна от серафимите, то и нейната святост е несравнима със светостта на никое земно същество, недостижима и за най-усърдните човешки подвизи.
googletag.cmd.push(function() { googletag.display(‘div-gpt-ad-1611834613314-0’); });
Успението на Божията Майка носи в себе си сладостта на съня след уморителен ден. Носи невинната чистота и блаженството на детския сън. Но преди всичко Богородичното Успение е смъртта на светостта, която вече не е смърт, а блажено преминаване в по-висш свят.Апостол Петър, като говори за своята наближаваща смърт, нарича тялото си „телесна хижа“. Докато утробата, която е носила Твореца на вселената, вместилището на невместимия Бог, ние наричаме „по-широка от небесата“. След като с благодарност я възхваляваме, че чрез нея се отвори раят, то тя е повече от самия рай. Смъртта ѝ е успение, защото раят се вмества в нея, а не тя в рая.Докато очакваме празника на Успението на Божията майка, по средата на Богородичния пост празнуваме Преображението на нейния Син. А Успението е друг образ на преображението. Именно Преображението прави смъртта да бъде успение. Или казано по друг начин – смъртта на преобразената личност е успение. Светостта преобразява както живота, така и смъртта. Преобразената смърт е следствие на преобразен живот. Богородичното Успение е преминаване в онзи свят и онова състояние, които е показал Христос със Своето Преображение.Майките С код 10Dnevnik получавате поне 10% отстъпкаКупетеУспението е победената смърт, смъртта, на която е изтръгнато жилото, смъртта, която вече не е смърт, а придобивка. Успението е съвършеният плод на Възкресението.Още преди да роди Спасителя, архангел Гавриил я нарича благодатна. Още в деня на Благовещението архангелът казва, че тя е благословена между жените. От този ден тя изразява готовност да изпълнява Божията воля, колкото и трудна, невероятна и непонятна да е тя.Знаем толкова малко за Пресветата Дева. Освен Свещеното Писание и Предание, съществуват множество легенди за живота ѝ. Те може да звучат красиво, но са недостоверни. Но от малкото достоверни източници знаем най-важното – че тя е въплъщение на любовта, както към своя Син, така и към всички Божии чеда. От любовта извират всичките ѝ добродетели. Любовта е разширила сърцето ѝ. Любовта е причината да се обръщаме към нея със синовно доверие, да се уповаваме на нейната закрила, да просим нейните молитви, да я приемаме като наша майка.Най-често се изобразява с Богомладенеца, приласкан в нейния майчински скут. В тези образи е цялата майчинска нежност и топлота. В образите долавяме не само майчинската ласка, но и майчинския ѝ шепот, в който е заслушан Синът ѝ още от кърмаческа възраст. Прегръдката на Майка и Син няма да се разтрогне никога. Затова на иконите на Успението виждаме нея в прегръдката на Сина ѝ.Чудесата на Пресвета Богородица в културата на българското ВъзражданеС код 10Dnevnik получавате поне 10% отстъпкаКупетеТози, Който се роди от Пресветата Дева, измина Своя земен път като проповядва Благата вест, изцелява болните и недъгавите, утешава страдащите, докато измина кръстния път към кървавата Голгота. А нея виждаме там, под Неговия кръст, обляна в сълзи, в безмълвно ридание, потопена в скръбта си. Под кръста става нейното преображение. Там тя чува последните думи на разпнатия си Син, с които Той я поверява на грижите на Своя любим ученик Йоан.Там, при него тя прекарва целия си живот и вероятно в неговия дом е настъпил последният ѝ земен час, който ние наричаме Успение. Когато Синът ѝ я е повикал при Себе Си, тя вероятно е повторила същите думи, с които отговорила на архангел Гавриил: „Ето рабинята Господня; нека ми бъде по думата ти“. И е заспала. Успение.Оттогава не престава да е будна, да чува нашите молитви и да се застъпва за нас пред своя Син.