Утвърдени са нови граници на Стария Несебър
Утвърдени са нови граници на Стария Несебър
© Цветелина Белутова
Дневник Експрес
Научавайте най-важното и интересното с бюлетина в 17 часа. Всеки ден, директно в имейла Ви.
window.dnevnik.eventPush(‘newsletter_form_impression’, {‘newsletter_number’:’2′,’newsletter_name’:’Дневник Експрес’});
Утвърдени са нови граници на Стария Несебър. Това обяви министърът на културата Кръстю Кръстев пред „Нова телевизия“. „Предложихме нещо много любопитно към тази територия да бъде прибавена и акваторията на юг и на север от полуострова с неговата подводна археология“, посочи още той.Старинен град Несебър остава в списъка на ЮНЕСКО за световно културно наследство, потвърди Кръстев. Решението беше взето в края на миналата седмица на 45-ата сесия на световната организация в Рияд, Саудитска Арабия. Стария Несебър се размина с изваждане от списъка на ЮНЕСКО
googletag.cmd.push(function() { googletag.display(‘div-gpt-ad-1611834613314-0’); });
През януари мониторингова мисия на ЮНЕСКО и ИКОМОС (международен съвет за паметниците на културата и забележителните места) установи „значителна загуба на историческа автентичност и на културна значимост“ в града.Сред основните доводи е и липсата на приет План за опазване и управление на Стария Несебър, като имаше опасения, че на сесията в Рияд градът може да бъде включен в списък със застрашени обекти на световното наследство. За да предотврати това, община Несебър подготви проект за Стратегия за наследството на старинния град, който беше представен на обществено обсъждане през август.В началото на септември министърът на културата призна, че има нарушения на законодателството и на някои норми като промени в архитектурата и добавени обекти в Несебър.Пред „Нова телевизия“ той уточни, че е имало различни предписания за Стария град, които не са изпълнени поради „най-различни причини – организационни и политически“.Според Кръстев трябва да се намери балансът, тъй като Несебър е част от културното ни наследство, но той има и постоянни жители. „Трябва по някакъв начин да съвместим тези две неща, така че той да бъде удобен и за хората, които живеят там, но и да го опазим“, допълни Кръстев.Той коментира и мястото на култура в Държавния бюджет за 2023 година, който влезе в сила в началото на месеца, предвижда се парите за сектора да са 0,4% от Брутния вътрешен продукт (БВП).“Ще искаме допълнителни 250 млн. лв от държавата за осъществяването на планираните проекти. Още обаче не е говорил с финансовия министър“, посочи Кръстев и подчерта, че не е ясно дали исканията ще бъдат изпълнени.По думите му България има добре изградена мрежа от културни институции. Системното недофинансиране и неразбиране на проблема обаче води до неравно разпределението на средствата.Той коментира и постиженията на българския филм „Уроците на Блага“, който е българската номинация за „Оскар“. „Уроците на Блага“ е българското предложение за „Оскар““На българското кино не липсват идеи или талант, но трябва да има системна подкрепа от държавата. Другият проблем пред нас е как представяме проектите си пред света“, псочи министър Кръстев.По думите му това е политика, която трябва да се поддържа с много средства и можещи хора в този бизнес.“Средствата ще ги намерим“, увери Кръстю Кръстев.