Фермерският съюз твърди, че без паша ливадите в националните паркове ще изчезнат
Фермерският съюз твърди, че без паша ливадите в националните паркове ще изчезнат
© Васил Хаджийски
Дневник Експрес
Научавайте най-важното и интересното всеки ден в 17 часа.
window.dnevnik.eventPush(‘newsletter_form_impression’, {‘newsletter_number’:’2′,’newsletter_name’:’Дневник Експрес’});
Тревните местообитания в националните паркове са оформени като такива и са поддържани от пасищните селскостопански животни, които пасат в тях от хилядолетия. Това заявява Иван Механджийски, член на Българския фермерски съюз и председател на Развъдната асоциация на българските породи говеда – „Родопско късорого“, „Българско родопско“, „Искърско“. Думите му са поместени в позиция на фермерския съюз, представена от името на животновъдите, по повод искането на екоактивисти, изпратено до властите, да спрат субсидиите за паша на селскостопански животни в националните паркове. Механджийски добавя, че без тези животни местообитанията са обречени на изчезване поради обрастване с дървесна и храстова растителност, главно сибирска хвойна. Природозащитници поискаха кабинетът да спре субсидиите за паша в националните парковеТой дава друга информация по още едно твърдение на екоактивистите – че във високите части на планините са започнали да пасат много повече животни, отколкото пасищата могат да изхранят.“Това не е вярно, защото при преброяване на селскостопанските животни през 1905-1910 година, броят на говедата в България е бил 2 019 000, броят на овцете – 8 669 000, броя на козите – 1 465 000, което е в пъти повече от сега. Отчитайки факта, че тогава са се отглеждали основно местни породи селскостопански животни, то очевидно натоварването на пасищата е било в пъти по-голямо от сега. Подобни несъстоятелни твърдения на екоактивисти, неподкрепени с каквито и да е статистически и научни данни, нанасят трайни и необратими щети както на тревните местообитания в националните паркове, защото те намаляват с намаляването на пасищните селскостопански животни, така и на животновъдството в големи региони на страната.“, казва Механджийски.
googletag.cmd.push(function() { googletag.display(‘div-gpt-ad-1611834613314-0’); });
Според отвореното писмо на организацията „За да остане природа“ броят на кравите в Национален парк „Централен Балкан“ се увеличава от 500 (през 2006 г.) на 8045 (през 2022 г.), а в Рила от 396 (през 2006 г.) на 8338 (през 2022 г.).Субсидиите за сезонна паша се разпределят под мярката „Пасторализъм“ за стада в националните паркове, които са разположени във високите части на Централен Балкан и съвпадат и с едноименни зони от природозащитната мрежа на Европейския съюз „Натура 2000“ още от първия период на членство на България в ЕС. В момента мярката е залегнала като част от Стратегическия план за земеделие за предстоящия период на еврофинансиране. Предстои решение на Министерството на околната среда и водите (МОСВ) по доклада за съвместимост на плана с целите за опазване на зоните от „Натура 2000“ в България, който е разработен от учени на Българската академия на науките (БАН) през първата половина на 2022 г. и препоръчва субсидията да е само за овце и за по-ниските части на планините, както и да зависи от бъдещи изследвания на въздействието.От „За да остане природа“ уточняват, че мярката „Пасторализъм“ е била предложена именно от експерти от неправителствени организации (НПО) и БАН преди повече от 25 години с цел да се опазят откритите площи в Национален парк „Централен Балкан“, които са намалявали поради обрастването с дървесна и храстова растителност. „Още към 2014-2015 г. обаче става ясно, че вместо да поддържа тези открити високопланински площи, мярката е нанесла щети върху субалпийските и алпийските тревни местообитания, торфища и езера“, твърдят природозащитните експерти, като прилагат към отвореното си писмо научни доклади.