Хората от Горни Лом ще дадат двойна жертва – веднъж кръвна, втори път ще загубят мизерно заплатените си работни места

Хората от Горни Лом ще дадат двойна жертва – веднъж кръвна, втори път ще загубят мизерно заплатените си работни места

По думи на Христосков заводът в Горни Лом щял да затвори завинаги. Без значение,че това е единственото по-голямо предприятие, в този район на западналия северозапад, даващо препитание на значителен брой хора. Значи хората от региона ще дадат двойна жертва-веднъж кръвна, втори път ще загубят мизерно заплатените си работни места, затова, че някакви чиновници не са си свършили работата. Но по логиката на Христосков трябва да се закрият и работните места на въпросните чиновници. А всички отговорни лица и наблюдаващи случая медии са много загрижени и покрусени за случилото се, и се правят, че не са и чували, че във всички военни заводи у нас, без изключения, хората работят в ужасни условия и за минимални заплати.
Един пример – в завода Арсенал работят около 6000 души, като 80 процента от тях работят на минимални заплати. Според прокопиевия ”Капитал” продажбата на Арсенал ‘99-та е пример за успешна приватизация, защото 2011, ГЕРБ, по думи на „Капитал”, забележете „се престрашават” да продадат блокиращата държавна квота от 35% на мажоритарния собственик за сумата цели от 15 млн лв, която пък е пет-шест пъти по-голяма от двата и половина милиона лева, за които са придобити 51% от собствеността на завода през 1999г.,тоест за 12 години заводът се е развивал добре, щом държавата е получила в пъти повече пари за дяловете си, отколкото през 99-та. Малко преди да бъде приватизиран завода, той естествено е докаран на ръба на фалита, а работниците, чиито заплати до скоро са били едни от най-големите в промишлеността, изведнъж се оказват месеци наред без заплати. Малко след това мажоритарния дял е купен от главния инженер на завода Николай Ибушев, и всички уж си отдъхват, но за малко. Започват масови съкращения, на хиляди, а после преназначения на хиляди на по-ниски заплати, и така много пъти през годините, докато се стигне до днешната ситуация масовата заплата в този колосален завод за оръжие да е 350 лв. А Николай Ибушев междувременно се обзаведе със завод в Америка, 30 години по-млада булка, бебе, и един инфаркт покрай всички тези вълнения.
Има и друго – 2011, малко преди или след като държавата, в лицето на ГЕРБ, се „престрашава” да продаде стратегическата си квота, за пръв през цялото си съществуване, заводът затваря врати почти изцяло и хиляди работници са пуснати в неплатен отпуск за около 20 дни. Месецът е февруари и един от най-студените от десетилетия.
След като отваря, отново следват хиляди съкращения и преназначения.
В аналогична на арсеналската ситуация от 99-та година, в момента се намира и ВМЗ Сопот. Огромни задължения, неизплатени с месеци заплати на работниците и дитирамби и пожелания от капиталци за същата щастлива като на Арсенал приватизационна съдба. Ето буквалния цитат от статия на „Капитал“ за пълната приватизация на Арсенал, публикувана 26.10.2011: „Сега можем само да си пожелаем и толкова успешна приватизация на изцяло държавното ВМЗ, макар да не се надяваме особено. И там финансовите данни тънат в мистерия, но от това, което се знае ще е успех, ако се намери и някой склонен просто да го вземе срещу ангажимент да покрие натрупаните му задължения.”Тези хора днес си имат служебно правителство, част от което е и Христосков, човекът, който ще затваря завинаги приватизирания завод „Миджур” в Горни Лом.
П.С. Имам приятелка, която работи от 9 години на минимална заплата в Арсенал. Онзи ден я попитах имало ли е наскоро нещастни случаи и ето какъв беше буквалния й отговор: „От две години нямаме починал. Но преди това случаите бяха зачестили, та ръководството тогава събра пари от работниците, за да даде курбан за здраве. Извикаха и поп, и оттогава нямаме смъртни случаи.”
Беше напълно сериозна.Ани Ейнджълс

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.