ЦЕНАТА НА ИЗБОРНАТА ПОБЕДА: ДЪРЖАВЕН КОРПОРАТИВЕН ВОТ

ЦЕНАТА НА ИЗБОРНАТА ПОБЕДА: ДЪРЖАВЕН КОРПОРАТИВЕН ВОТ

На първия тур на изборите в квартала си срещнах един познат, който е регистриран, че живее в Ботевград, ама иначе си е софиянец. Оплака ми се, че е станал рано, ходил е до Ботевград да гласува и се чувства зле и некомфортно. Попитах го защо се е разкарвал цели 140 километра назад-напред, а той с тъжна усмивка ми призна, че му е важно да е в списъка на гласувалите. Иначе има опасност да си създаде неприятности в Ботевград, където му е офиса, а и в държавата, тъй като работата му зависи от нея, от един министър ….
Замислих се, защото през целия период на тези избори социолози, политолози и всички, останали „лози”, които се упражняваха да кажат къде са проблемите посочваха, че най-страшен е корпоративния вот. Не е важно дали ще дадеш 20, 30 или 40 лева, защото и другите дават и в крайна сметка с това се оптимизира процеса на търговията.
При корпоративния вот зависимостите са други.
Но всички забравят, че корпоративния вот, както и да го коментираме, е само пожелателен. Не може да се нарече корпоративен вот возенето на хората до секциите. Ако няма транспорт, това е начин. И той нищо не доказва, или доказва само едно, че липсва държавата, че липсва държавната машина, която агитирайки ни да гласуваме, не осигуравя възможности за онези, които сами не могат да си гарантират отиването до урните.
Корпоративният вот в крайна сметка води до реклама, води до агитация /има ли нещо лошо в това/, води до искане на обещания… Но, ако някой не иска, нищо не може да се пормени. Т.е. ако комисите са си на мястото, би трябвало да има гаранция за тайната на вота.
Ако обаче се замислим сериозно, тези избори бяха безпрецедентна демонстрация на корпоративен вот. Само дето в нашия случай корпорацията – това е държавата. И този факт може да се види навсякъде. Десетки мои познати директно ми заявиха, че отиват да гласуват, защото НЯМА НИЩО ПО-ЛОШО ОТ ТОВА УТРЕ ДА СИ В СПИСЪЦИТЕ НА НЕГЛАСУВАЛИТЕ. Защото тези списъци се изваждат всяка година. Защото когато си в този списък дори не можеш да излъжеш, че си гласувал за „тях”, тъй като изобщо те няма.
Ако си държавен или общински чиновник, ако си държавен или общински служител и не си гласувал – това е краят на твоята работа. Този ефект е за всички онези, които работят с държавни или общински структури. Просто, след негласуване си персона нон … А мотивът да гласуваш е много простичък – оставаш на работа, ако днешните отново останат. Няма нужда от плащане, няма нужда и от придумване, мотивът е достатъчен.
В нито едни от предишните избори ефектът не беше толкова демонстративен. Някои от лидерите на управляващите с цинизъм признаваха, че ако кметът не е техен, просто тази община да забрави, че съществува. Въздействието на този уж индиректен механизъм се оказа смазващ дори и за обикновените хора. Защото за първи път в тези избори наистина се повтаряше, че по-добре с управляващите, защото иначе няма работа, няма дърва, няма елементарна сигурност.
Корпорацията-държава унищожи всички опити за демокрация, унищожи всички опити за честност, справедливост, законност, да не говорим за професионализъм. Какво ли ще се случи с тази НАША корпорация, когато ефектът от изнудването наречено корпоративен вот, започне да дава проявления и резултати? А първите ефекти вече са налице. Започна със съдиите и магистратите, после полицаите… А когато липсата на демокрация започне да се сравнява с минали времена, не ми се мисли, какво ще започне.
Много ми се иска да вярвам, че все още има някаква надежда. И ако е така, да се намери дори един социолог, който да представи данни само за това: колко от гласувалите са държвни чиновници, колко от гласувалите са общински чиновници, колко са работници и служители в държавни фирми /или в такива с повече от 50% държавно участие/. Тези данни няма да включват онези които разчитат на днешното управление за бизнеса си. Но това ще бъде достатъчно И няма нужда да се анализира. И неукия гражданин на държавата ни ще знае кой е направил изборите, когато види, че тази група представлява повече от половината глсували.
Да е честита победата на победителите! А дали са победители, това ще се види по-нататък.Любо КОЛЬОВСКИКолаж: Георги Динев

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.