Ще може ли да бъде възкресен изчезналият тасманийски тигър
Ще може ли да бъде възкресен изчезналият тасманийски тигър
© Reuters
Три снимки на изсушените останки на тасманийски тигър от колекция в Шведския природонаучен музей в Стокхолм, послужили за научното изследване
Дневник Експрес
Научавайте най-важното и интересното с бюлетина в 17 часа. Всеки ден, директно в имейла Ви.
window.dnevnik.eventPush(‘newsletter_form_impression’, {‘newsletter_number’:’2′,’newsletter_name’:’Дневник Експрес’});
Тасманийският тигър е месоядно торбесто животно с размерите на куче и апетита на вълк, някога бродело из австралийския континент и съседните острови. Заради хората видът вече е изчезнал.Но това не означава, че учените са спрели да го изучават. Изследователи съобщиха тази седмица, че са възстановили РНК от изсушена кожа и мускули на тасманийски тигър, съхранявани от 1891 г. в музей в Стокхолм.РНК е генетичен материал, присъстващ във всички живи клетки, който има структурни прилики с ДНК. През последните години учените успяха да извлекат ДНК от древни животни и растения, някои от тях на възраст над 2 милиона години. Но за първи път те сполучват с РНК – значително по-нестабилнамного от ДНК, от изчезнал вид.
googletag.cmd.push(function() { googletag.display(‘div-gpt-ad-1611834613314-0’); });
Способността за извличане, секвениране и анализиране на стара РНК може да стимулира усилията на други учени за пресъздаване на изчезнали видове. Възстановяването на РНК от стари вируси също може да помогне за дешифрирането на причината за минали пандемии.ДНК срещу РНКДНК (дезоксирибонуклеинова киселина) и РНК (рибонуклеинова киселина) – биомолекулни братовчеди, са основни молекули в клетъчната биология.ДНК е двуверижна молекула, която съдържа генетичния код на организма, носещ гените, които пораждат всички живи същества. РНК е едноверижна молекула, която носи генетична информация, получавана от ДНК, прилагайки тази информация на практика. РНК синтезира набор от протеини, необходими на организма, за да живее, и работи за регулиране на клетъчния метаболизъм.
„Секвенирането на РНК дава представа за истинската биология и регулация на метаболизма, които са се случвали в клетките и тъканите на тасманийските тигри, преди те да изчезнат“, разказва генетикът и биоинформатик Емилио Мармол Санчес от Центъра за палеогенетика и SciLifeLab в Швеция.
Той е водещият автор на изследването, публикувано в списание Genome Research (геномни изследвания).Научна изненада“Ако искаме да разберем изчезналите видове, трябва да разберем какви генни добавки имат, какво са правили гените им и кои от са били активни“, добавя Марк Фридлендер от Стокхолмския университет и SciLifeLab, който е съавтор на изследването.Имаше въпроси за това колко дълго може да оцелее РНК при условията (стайна температура в шкаф), при които тези останки са били съхранявани. Останките в Шведския природонаучен музей бяха в състояние на полумумификация, със запазена кожа, мускули и кости, но изгубени вътрешни органи.“Повечето изследователи смятат, че РНК би оцеляла за много кратко време – дни или седмици, при стайна температура. Това вероятно е вярно, когато пробите са мокри или влажни. В нашия случай те са били изушени и това променя нещата“, обяснява еволюционният генетик Любов Дален от Центъра за палеогенетика.Жертва на човекаПървият удар по популацията му се свързва с появата на човека в Австралия – преди около 50 хил. години. Пристигането на европейските колонизатори през 18-ти век се оказва фатално за съществуването на вида, след като той е обявен за опасен за добитъка и е давана награда за избиването му. Последният известен тасманийски тигър умира в зоопарк на остров Тасмания през 1936 г.Тасманийският тигър прилича на вълк, с изключение на подобните на тигър ивици по гърба му. Той е бил висш хищник, ловувал кенгуру и друга плячка.
„Историята за гибелта на тилацина е в известен смисъл едно от най-добре документираните и доказани събития на изчезване в резултат от човешката дейност. За съжаление тасманийските тигри бяха обявени за защитени само два месеца преди последният известен индивид да умре в плен, твърде късно за спасявайки ги от изчезване“, казва Мармол.
Потресът е толкова силен, че са предприети частни инициативи за „преустановяване на изчезването“, насочени към възкресяването на изчезнали видове като тасманийския тигър, птицата додо или вълнестия мамут. Досега – без успех. Пухкав бретон и малки уши: как са изглеждали всъщност мамутите“Въпреки че оставаме скептични по отношение на възможността за действително пресъздаване на изчезнал вид чрез редактиране на гени върху живи роднини на съществуващи животни, ние се застъпваме за повече изследвания върху биологията на тези изчезнали видове животни“, казва Мармол.