​Парите от Южен поток тръгнаха и България се разтресе

​Парите от Южен поток тръгнаха и България се разтресе

Битката не е да се спаси или оздрави КТБ, а да се вземе контролът правото на Цветан Василев и групата около него да разпределят финансовите потоци както по линия на Южен поток
Този материал не би могъл да излезе,
ако се приеме текстът на предложената
поправка „Цонев“
Илиян Василев*
След тайно взетото решение за начина ни на участие в проекта Южен поток през есента на миналата година, която отрази спрозумението за преразпределение на „корупционната възглавница“ от 2 милиарда евро между българския и руския управляващ елит, след „тайния“ търг за избор на главен изпълнител и още по-тайния процес на селекция на участниците от българска страна, в това число и избор на обслужващи банки /отгатнете от веднъж коя българска банка е основен играч/ последва и тайно подписване на договора с главния изпълнител през май. Без политическата подкрепа на посочените влиятелни кръгове, КТБ нямаше как да заеме несъответстваща на тежестта и възможностите и в банковата ни система централна роля.
Веднага след подписването трябваше да тръгнат авансовите плащания по проекта, в това число към българските участници, които пък трябва да се отчетат нататък по веригата и най-вече да осигурят финансиране на поредните избори и да попълнят оформилите се междувременно „дългови дупки“ в групови и лични бюджети.
Замислената през есента схема засече,
тъй като се появи проблема „Украйна“ и собственикът на Стройгазмонтаж попадна в списъка с американски санкции. КТБ, която бе заплашена от попадане в черния списък със санкциите, вероятно е отказала да играе предвидената и роля, която може да постави под въпрос целия и бизнес – извън руските и връзки. Вероятно поради тази причини са възникнали трудности с издаването на гаранциите за изпълнение на другите български участници. Без тях те не могат да участват в преразпределителния процес, съответно да изпълнят предназначението си. Зад тях, припомним, стоят и чакат своят „откат“ – лепта – истинските играчи – политици и бизнескръгове.
Първите плащания по Южен поток, за което беше цялата битка около подписването на договора, предпоставяше и нуждата от актьорските етюди, който премиерът и енергийния министър разиграха – от една страна да успокояват Брюксел, че ще съобразят с евродирективи и ще „слушкат“, от друга да разиграват сценката с непосредствено предстоящия за подписване седми блок на АЕЦ „Козлодуй“ /с което да ангажират политически американците/, като медийно „спират“ проекта при визитата на американските сенатори, а от трета страна – на корпоративно равнище продължават реално важната за тях дейност – като подпишат договора и реално „усвоят“ плащанията по Южен поток. Работата по него не спирала под радара на обществено внимание. Да сте чули някой да е споменал нещо за проекта Южен поток докато всички сме втренчени в драмата КТБ?
За да излезе от неловкото положение със санкционирания главен изпълнител, министърът Стойнев, чиято роля в процеса е много по-значима отколкото се предполага в аферата КТБ, стана и кандидат-наследник на Станишев на върха в БСП. Той медийно изпробва кьорфишека със смяната на главния изпълнител на избраника с друга руска компания Центргаз, която реализира проекта в Сърбия. Участниците разбират безперспективността на тези опити в средносрочна перспектива, но полезността им като димна завеса в текущата сага с банката и най-вече с реалното разплащане с постъпилите преводи по Южен поток. Отново с надеждата /както и при другите проекти от Големия шлем/ нещата да станат необратими. Едни хора да вземат едни пари, други хора да се разположат на удобни и високо платени места в компанията – пък да му мислят следващите правителства и потребителите.
Тук се вписва идеално острата фаза по казуса КТБ през втората половина на месец юни, след като Цветан Василев е разбрал, че е попаднал в центъра на събития и процеси, които не може да контролира и които могат да потопят банката му. От една страна, ако продължи да играе ролята на „обслужваща банка“ и при очертаващата се пропаст в развитието на процесите между Русия и Запада, може сам да попадне в кръстосания огън и да изгори заедно с всички придобити активи. Ако не играе“по свирката“ на „партньорите“
си тогава пък „чакащите по веригата“ след него компании и кръгове, за които финансовия ресурс е въпрос на живот и смърт – ще го атакуват фронтално, защото са силни и няма какво да губят.
Изглежда Василев е предпочел първия път и това го е превърнало в мишена на втората група, което обяснява и координираната атака срещу КТБ от страна на институции, медии и отделни личности. Именно защото плащанията по Южен поток реално „тръгнаха“ и няма място за дипломация.
ВТБ озвучи официалната позиция на руската страна – това не е наша битка. Няма да подкрепим открито банката с наливане на свеж ресурс – достатъчни са преводите по Южен поток. Остава неизменната опцията за влияние върху процесите чрез класическото „ще се присъединим към печелившия“. Москва де факто каза – интересува ни Южен поток да тръгне, дори в сегашния вариант при който премиерът декларира едно, а на изпълнителско равнище става друго. За целта започваме да плащаме. Посещението на Лавров само удостовери съгласието на Москва с предложената схема.
Къде в този процес е българския национален интерес, този на данъкоплатците, на потребителите на природен газ, на спестителите в банките? Моят радар не го лови. Не знам за Вашия.
Затова се случват и абсурдни неща – акционерите искат да внесат допълнително капитали за да попълнят неясната като дълбочина финансова дупка, квесторите /разбирай противниците на Цветан Василев чрез БНБ/ отказват и не публикуват докладите на одиторите и техните заключения!? Тъй като читателят вероятно няма да проумее логиката на случващото се – и за да се ориентира повтарям още веднъж тезата си – битката не е да се спаси или оздрави КТБ, да се върнат парите на вложителите и рестартира банката, а да се вземе контрола и отнеме правото на Цветан Василев и групата около него да разпределят финансовите потоци както по линия на Южен поток, така от придобитите активи през последните четири години.
Ако не могат, то тогава банката ще се остави да фалира и тогава по принуда ще трябва да бъде заменена с друга. Затова на сценаристите им трябва този абсурден Закон за КТБ,
за да намерят правното основание за намеса на контролираната от тях държава като се използва държавния ресурс. Именно поради това трябва да се неутрализират опитите на Василев и компания да спасят и отворят банката възможно най-скоро, тъй като очевидно зад него има достатъчен ресурс за да го стори.
Класически случай на познатата поговорка на Пене – „не е важно аз да съм добре. Важното е на Вуте да му е зле“.
Това, че в тази нашенска битка с чуждестранно участие, няколко стотин хиляди души ще загубят спестяванията и работата си, че ще се разтресе банковата ни система, а заедно с нея и свързаните институции и икономически субекти – няма никакво значение. Важното е хората с властта да докажат пред „външните сили“, че именно те управляват България, в това число и в случая с проекта Южен поток, да демонстрират, че могат да накажат всеки български бизнесмен или икономически агент, който си въобрази, че може да се измъкне от тресавището наречено Преход.
Ето защо аз не мисля, че изобщо трябва спасяваме КТБ и да се намесва държавата – това е работа на акционерите. Ако трябва ще продадат дялове, ако трябва ще продадат активи, ако трябва ще привлекат допълнително средства – но не е работа на БНБ да национализира или сменя собственици и казва кой трябва да живее и кой не. Това в палитрата на автократичните режими. Ако управниците не го разберат, тежко и горко ни – ще имаме да плащаме много, защото казусът е нарисуван за съдебни искове от страна на акционерите към държавата. Те това и искат да постигнат чрез Закона за КТБ – да размият зад решение на Парламента – персоналната отговорност, като прехвърлят вината на прокуратура, на БНБ и на политическите дейци върху държавата – за да плащаме и ние. Авторът декларира, че няма никакъв интерес от едно или друго развитие по казуса КТБ извън неговото общо разбиране за обществена полза и национален интерес – разбиран като интерес на данъкоплатеца, на потребителя и на спестителя. Този съкратен анализ е част от текущите анализи за рисковете и развитието на ситуацията, която компанията „Иновейтив Енерджи Солюшънс“ изготвя за свои клиенти. Решението за публикация е водено от разбирането за необходимостта от балансирано-информирана и прозрачна обществена среда. Публикува се едновременно и на страниците на информационния бюлетин по въпросите за проучването и добива на нефт и газ на Центъра за изследване на Балканския и Черноморски регион.
* Илиян Василев е член на Центъра за изследване на Балканския и Черноморския регион и управляващ директор на „Иновейтив Енерджи Солюшънс“. Бивш директор на „Делойт България“ и посланик на България в Русия в периода 2000-2006 г. Коментарът е публикуван в личния му блог.http://www.faktor.bg/

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.