Всички изгорели имаха шанса да бъдат клечки, които не успяха да запалят целия кибрит. Когато това се случи, ще се сетим за Лидия, щото болката shall make us free

Всички изгорели имаха шанса да бъдат клечки, които не успяха да запалят целия кибрит. Когато това се случи, ще се сетим за Лидия, щото болката shall make us free

За обществото смъртта на Лидия няма значение, освен може би за детето, семейството й и патетичните писачи. Това е факт, без значение кой, какво ще каже. Просто защото в живота нещата стоят така. След година никой няма да помни Лидия…Защото дори във война, болката не е масово преживяване, както всъщност, и щастието. И двете са интимно занимание. Това че я споделяме, далеч не значи, че другите я възприемат или че за тях нашите радости или тъги имат съществено значение. А и всъщност не е нужно.
Другарят Твен е казал, че „най-добрия начин да се чувстваш добре е да накараш някой друг да се чувства добре“. Твърдение, което е вярно, но по нашите георграфски ширини то би могло да претърпи следната корекция – „най-добрия начин да се чувстваш добре е да накараш някой друг да се чувства зле“. Практика толкова популярна, че намира място от семейните отношения, през медиите, та чак до финансовия сектор. В този смисъл не се заблуждавайте, че на някой особено много му пука, преживява или пък разсъждава върху самозапалването на Лидия. Както вече свикнахме да коментираме – „просто още една луда, пална клечката“. Въпросът в случая е по-скоро в това, че всички изгорели до момента имаха шанса или малшанса да бъдат клечки, които не успяха да запалят целия кибрит. Е, когато обаче най-накрая това се случи, тогава щем, не щем, ще се сетим за Лидия, щото болката shall make us free…Васил Петев

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *