Защо толкова много руснаци продължават да подкрепят войната
Защо толкова много руснаци продължават да подкрепят войната
Само малка част от руснаците се изказват против войната срещу Украйна. Приблизително същият брой руски граждани четат новини за войната в интернет, казва руският социолог Лев Гудков.
Какво е отношението на руското общество към войната, която Русия води срещу Украйна вече повече от година и половина? Защо се стигна до тази война и кои събития от най-новата руска история предопределиха превръщането на Русия под управлението на Владимир Путин във войнстващ тоталитарен режим? На тези въпроси отговаря социологът Лев Гудков, научен ръководител на изследователския център „Левада“, който взе участие в дискусия по темата в Берлин.
Защо в Русия няма срив на подкрепата за войната
За тази година и половина подкрепата на руснаците за пълномащабната война на страната им срещу Украйна и за политиката на президента Путин остава почти непроменена, казва Гудков и обяснява този факт с определението „организиран консенсус“. Една от причините за тази стабилност на общественото мнение е крайно строгата цензура, която „отрязва“ по-голямата част от населението от независими източници на информация, добавя социологът.
В началото на войната едва 6-7% от руснаците са съумявали да заобикалят цензурата и да четат новини в интернет. Няколко месеца по-късно техният брой се увеличава до 22% и остава трайно на това ниво. Между 18 и 22% е и делът на онези руснаци, които се обявяват против войната, като мнозинството сред тях са млади хора и повече жени, отколкото мъже. Но тази група, обяснява социологът, така и не се увеличава. По-голямата част от руснаците си остават под влиянието на държавната пропаганда.
Според Гудков въпросът за жертвите все още не влияе върху настроенията на руснаците, защото, по думите му, „в Русия са забранени всякакви новини за руски загуби във войната“. Социологът припомня, че досега властите само два пъти официално са съобщавали за загуби, но тези данни според него не са имали никаква връзка с действителността.
Социологът добавя и още нещо: засега не се сбъдват и прогнозите, че войната ще доведе до рязко влошаване на икономическото положение в Русия. През първата година войната вдигна цената на петрола и повиши доходите на държавата и населението. Промишлените отрасли, работещи за войната, са изцяло натоварени, а заплатите там се удвоиха в хода на войната, твърди Гудков.
Социологът добавя и още факти. Според него парите, които взимат мобилизираните или хората, подписали договор за военна служба, както и обезщетенията за ранените на фронта (да не говорим за обезщетенията при смърт) са направо огромни за хората от руската провинция, откъдето идват повечето мобилизирани и записали се в армията. Гудков смята, че мнозинството хора от руската провинция никога не са виждали такива суми и не биха могли да ги изкарат за цял живот. А това изцяло променя ситуацията – и тъкмо затова няма протести и недоволство, обобщава социологът.
Но медалът има и обратна страна: заради огромните военни разходи расте и инфлацията в Руската федерация. Неслучайно в последните допитвания руснаците посочват като главен проблем не войната, а покачването на цените – главно на хранителните продукти и на медикаментите. Според Гудков повечето хора така и не осъзнават, че тъкмо войната влияе върху всекидневния им живот.
Гудков твърди, че според допитванията около 53% от респондентите искат незабавно прекратяване на войната. Те обаче желаят прекратяване на военните действия само ако Русия запази окупираните територии, а Украйна се откаже от членство в НАТО и в ЕС. Ето защо тази война явно ще бъде война на изтощаването, прогнозира Лев Гудков. Според него оптималният начин да се сложи край на войната е пълното военно поражение на Русия, което би довело до тежка политическа криза в страната и до срутването на Владимир Путин като лидер на „втората военна сила в света“, която не е успяла да се справи със слаба Украйна.
Гудков предупреждава обаче, че до такъв развой може и да не се стигне. Причината: режимът ще се защитава до последно, тъй като на карта е поставено – ни повече, ни по-малко – физическото оцеляване на Путин и неговото обкръжение. Социологът смята, че властите в Русия са готови да водят войната колкото е възможно по-дълго, за да възникнат условия за такива преговори, които биха им осигурили изход от сегашната ситуация.
Лев Гудков има обяснение и за причините, поради които се стигна до тази война. Той припомня, че в началото на 1990-те години в постсъветска Русия, с изключение на икономиката, не бяха реформирани основните институции и структури: в предишния си съветски вид се запазиха армията, тайните служби, съдебната система, образованието. Тъкмо те станаха главни опори на режима, след като Путин дойде на власт. Според социолога същината на тази власт се състои в консервиране на старото, вместо в изграждане на ново общество. Така с течение на времето носталгията по миналото величие се превръща в компенсация на нежеланието да принадлежиш към една провалена страна, казва Гудков.
Войните на Русия
Чудно ли е тогава, че през 20 от общо 30-те постсъветски години Русия води войни? – пита социологът. И изброява: Чечения, Грузия, Сирия, а от 2014 година насам и срещу Украйна. Тези войни са съпроводени не само от утвърждаване на милитаристичните „ценности“, но и от принудата хората да припознаят жертвоготовността като главен приоритет, обобщава Гудков.
Социологът припомня, че през 2017-2018 година около 70% от руснаците очакваха всеки момент да избухне Трета световна война. Когато през февруари 2022 година Путин обяви своята тъй наречена „специална военна операция“, руснаците забравиха страховете си от световен конфликт, тъй като приеха обяснението на властите, че това е локален конфликт, че е необходимо „Украйна да бъде спасена от фашисткия режим“ и че в крайна сметка вината за всичко носят САЩ, обяснява Гудков. Днес обаче „борбата срещу фашизма“ вече отстъпва на заден план, а централен мотив на руската пропаганда става войната срещу „колективния Запад“, казва социологът.