Петко Сертов пред Веселина Томова: „Обаждам се просто, за да ти благодаря… АЗ АКО СИ ОТВОРЯ УСТАТА, ЩЕ СТАНЕ СТРАШНО…“
Петко Сертов пред Веселина Томова: „Обаждам се просто, за да ти благодаря… АЗ АКО СИ ОТВОРЯ УСТАТА, ЩЕ СТАНЕ СТРАШНО…“
Дни преди временно изпълняващият длъжността председател на ДАНС Владимир Писанчев все пак да бъде направен титулярен шеф на Агенцията, след фалшиво режисиран конкурс, Цветлин Йовчев, който вече бе вицепремиер и вътрешен министър в правителството на Орешарски, заедно с кукловодите им, решиха да полеят с белина Писанчев, белким светне като пърхащо бяло ангелче. Писанчев бе онзи, чието име бодеше в разработката „Галерия”, чрез която в ДАНС 1 кръгът „Драшков” сложи прът в каруцата на ръководството на Агенцията, оглавявано от Петко Сертов.
Контролирано години наред в медиите се пускаха напълно фалшиви теории как „Галерия” била създадена за да се подслушват журналисти и политици, но истината всъщност бе, че вкарването на журналисти в разработката бе последен авариен ход на Драшковите хора, когато примката около шията им се затяга за това как, кой и защо умишлено пласира класифицирана информация към сайта „Опасните” на Огнян Стефанов. Като премиер Бойко Борисов бе обещал, че ще разсекрети „Галерия”, но не го направи.
Сега Цветлин Йовчев и компания играеха мръсно интригантски – от една страна внушаваха, че ето – точно те веднага разсекретяват „Галерия”, от друга – разсекретяваха се напълно манипулативно малка част от документите, грижливо подбрани така, че от тях уж да стане ясно, че „Галерия” е плод на личното разрешение на Петко Сертов, а Драшковците са просто невинни козируващи, изпълняващи повелята.
Писанчев трябваше да бъде изкаран изпълнителят – жертва, както и сам той измънка по-късно пред телевизионните камери. Цветлин Йовчев превантивно чистеше лекетата, в които бе омазан Писанчев, и го представяше на обществото иначе като супер „спецът”, който било най-добре да оглави ДАНС. А „Галерия” – и този път остана в потайностите, и неразсекретена изцяло я стоварваха върху гърбината на Сертов и хората му. И докато някакви охолно платени „интелигентни” протестиращи крещяха срещу Делян Пеевски, предложен първоначално за шеф на ДАНС, аз громях подлите ходове на Цветлин Йовчев и Владимир Писанчев. Борците срещу Пеевски изобщо не извисиха и стон срещу назначаването на Цветлин Йовчев като вътрешен министър, камо ли пък срещу избора на Владимир Писанчев. Те или нямаха истинска представа колко по-страшен е този избор от този на Пеевски, или пееха в хора на Бойко Борисов, чиито рожби бяха и Цветлин Йовчев, и Писанчев.
Една ранна утрин телефонът тъжно пропя. Беше на следващият ден след като разработката „Галерия” бе разсекретена като кучето на нивата.
Беше Петко Сертов:
– Здравей Веселина, Петко Сертов съм. Обаждам се просто, за да ти
благодаря. Нищо повече. Съвсем човешки искам да ти благодаря за позицията, която изразяваш в сайта си.
– Няма за какво. И аз съм потресена от цялата тази мерзост… – отвърнах.
– Аз ако си отворя устата, ще стане страшно… – замълча за миг
Петко Сертов. – Не искам в този момент обаче да го правя…
На устните ми вече клокочеха думичките: „Ами, отвори я, по дяволите!”, но премълчах.
Велин Хаджолов бе огорчен до крайност как Петко Сертов бил страхлив и ги бил предал. Разказваше ми как преди те с Рашко Зайков да се явят публично в медиите и да заявят, че в ДАНС има служители на висши позиции, които работят против интересите на националната сигурност и в полза на продажност към чужди специални служби, Сертов извикал доверените си хора в ДАНС и ги помолил: „Момчета, помагайте! Виждате какво става… Отвратен съм, не мога да се гледам сутрин в огледалото…”.
След като Хаджолов и Зайков бяха извикани в парламентарната комисия по национална сигурност, за да бъдат изслушани след медийните им участия, двамата случайно се сблъскват с Петко Сертов по коридорите на парламента. С пламнали очи Хаджолов разказваше: „Видя ни и ни каза: „Момчета, бягайте навън в чужбина, спасявайте се, тука е опасно…”.
Велин се чувстваше предаден. Алексей тънко ми намекваше: „А ти що не се обадиш на Петко Сертов?!”, тикайки ме по същата пътека. Те бяха със самочувствието на гладиаторите, които първи са изрекли истината. И по-късно са си платили с цената на последвалите унижения. Всички те обаче не си даваха сметка, че всъщност бяха направили само първата крачка, след която се бяха покрили като мишоци. С изключение на Алексей, който видимо беше в ареста.
Не бяха изрекли нито едно конкретно име, когато говореха за продаване на националната сигурност на чужди служби. Заканваха се да го направят някога, но това някога никога не дойде. Говореха за теоретични схеми за елиминиране на неудобни опоненти на властта, но никога не посочиха нито един конкретен поръчител и нито една конкретна жертва. Бяха ужасени как висши служители на ДАНС покровителстват контрабандни канали, включително и тези с амфетамини, но стискаха устни болезнено, когато трябваше да кажат имената. Едно по едно.
Сертов бил страхливец. А те колко храбри бяха?
Годините минаваха, онези, които ги бяха отвратили като ПРОБИТИ, се издигаха в кариерата и бяха съсредоточили в ръцете си всички спецслужби и МВР, а те мълчаха. И търсеха оправдание на собственото си малодушие в това, че някой ги предал, не застанал за гърбовете им, и ги хвърлил на кучетата.
Като те хвърлят на кучетата, ставаш, озъбваш се и избираш – или си питбул, или си болонка с неустановен произход.
„Бойко уби ДАНС!”, сега ми казваше Алексей Петров. Но същият Алексей години наред повтаряше унесено като мантра колко Бойко Борисов бил подведен и как единствено Цветанов бил „лошият”. Бойко бил държавник и Алексей вярвал в качествата му, ама Цветанов бил проблема му. Фатално, фатално по-късно Алексей насочи пряко ударите срещу Борисов, но никога конкретно, а в типичния му стил: „ще го кажа по-късно”.
Когато бившият вътрешен министър Михаил Миков в правителството на Тройната коалиция назначи Станимир Флоров за шеф на ГДБОП, с очите си видях потреса и омерзението на тогавашни висши служители в ДАНС. Те всички знаеха и ми казваха в прав текст, че Флоров е престъпник, свързан с нарко-трафика. Само че нито един от тях не си хвърли оставката от ДАНС и не каза: „Напускам, защото не съм съгласен една от специалните служби в България да бъде оглавена от нарко-престъпник!”. И продължаваха да се правят, че работят за сигурността на държавата. Заедно с Флоров. Радваха ми се, когато пишех още когато бе назначен Флоров за шеф на ГДБОП, че е корумпиран и свързан с нарко-канали, само че Веселина Томова не бе нито министър – председател, нито шеф на ДАНС. Можех да напиша енциклопедия от свидетелства, които пристигаха при мен от служители на ДАНС – знаех кой кого чука, кой какви пари взема на черно, кой кого рекетира, шофьорът на кой висш дансаджия го оправя в служебния му автомобил, кръговете от гейове, кръговете от продажници знаех – и какво от това?! Никой от тях нямаше достатъчната лудост да тръшне вратата и да дръпне смело завесата пред бакалията, в която бе превърната ДАНС. Дори и години по-късно, когато Флоров бе с повдигнато обвинение за подкуп, след като коли и беси, толериран от Бойко Борисов, пак не смееха да гъкнат публично.
Читалищно рецитаторски си бяха плюли в устите, че ах, те, като бивши и настоящи отговорни служители на специални служби нямало смисъл да говорят открито, защото ох, щели да попречат на стабилността и сигурността в държавата. Коя стабилност, коя сигурност? На картонената къщичка, която всеки миг щеше да се срути, защото некадърност плюс продажност в службите бе равно на смърт.
Престъпно мълчаха „предадените смелчаци” и след атентата на бургаското летище в „Сарафово”. Умираха невинни хора и утре можеше да умрат пак, но те, изживяващите се за храбри юнаци, казали първи истината – коя обаче не ни стана ясно – шушукаха по кюшетата за потресаващи безобразия вършени от онези, които са оглавяли и оглавяват ДАНС точно по атентата в „Сарафово”. Имаха ме за „аз съм вашето момче, момчета” по Миряна Башева, на което не му пука и което, като заглавието на една група във Фейсбук, я караше като камикадзе: „Ако не можеш да бъдеш добър пример, бъди ужасно предупреждение!”.Веселина Томова
Откъс от подготвяната за печат книга „Хвани ме за кобура”
……………………………ЕКСШЕФЪТ НА ДАНС ПЕТКО СЕРТОВ В НЕИЗВЕСТНОСТ, ОБЯВЕН ЗА ИЗДИРВАНЕ. ЗА ДА ИЗЛЕЗЕ БЕЗ ТЕЛЕФОНИ, ЗНАЧИ Е ОТИВАЛ НА СЕРИОЗНА СРЕЩА
Още снощи плъзна мълвата, че бившият шеф на ДАНС Петко Сертов е в неизвестност. Към АФЕРА бе подадена подобна информация от анонимни източници, но се въздържахме да я публикуваме. Днес БНТ обяви, че бившият директор на ДАНС Петко Сертов е в неизвестност от петък.
Според БНТ Петко Сертов е оставил двата си мобилни телефона в дома си. Последно е бил забелязан в автомобил Фолксваген Голф. По информация на БНР столичната полиция го издирва по молба на съпругата му. Официално МВР мълчи за случая.
АФЕРА позвъни на телефона на Петко Сертов, на който се обади неговата съпруга, която отказа всякакъв коментар: „Благодаря Ви за обаждането, нямам какво да Ви кажа”. Преди време вилата на Петко Сертов е била запалена и тогава Бойко Борисов предлага на Сертов да оглави „Боркор“ като „защита“. Напоследък Сертов е бил в добро здраве и отлична кондиция, работел е по различни проекти, свързани с чужбина, разкри АФЕРА. Щом Сертов е излязъл от дома си без телефони, това е знак, че е отивал на сериозна среща, категорични са специзточници на АФЕРА. Петко Сертов е работил добре както с американци, така и с французи, допълват източниците на АФЕРА.Afera.bg