ЧОВЕК СЕ РАЖДА С ЧУВСТВОТО СИ ЗА ХУМОР И ОТ ТОВА, ДАЛИ ЩЕ ГО ЗАПАЗИ ИЛИ ЗАГУБИ, ЗАВИСИ КОЛКО ЩЕ МУ БЪДЕ ЛЕСЕН ЖИВОТЪТ
ЧОВЕК СЕ РАЖДА С ЧУВСТВОТО СИ ЗА ХУМОР И ОТ ТОВА, ДАЛИ ЩЕ ГО ЗАПАЗИ ИЛИ ЗАГУБИ, ЗАВИСИ КОЛКО ЩЕ МУ БЪДЕ ЛЕСЕН ЖИВОТЪТ
На 21 септември преди 111 години се ражда великият живописец Стоян Венев. Той е един от художниците, с които винаги ще започва азбуката на българското изкуство.
Впрочем Стоян Венев, който със сигурност закачливо се усмихва със сините си очи от небето, отдавна спокойно може да седне до своя велик съгражданин Владимир Димитров – Майстора. Дори само заради това, че един трети голям художник – Иван Вукадинов, смята, че ако има българско изкуство, то е защото българското изкуство има Майстора и Венев. А когато Вукадинов даде такава оценка за свои колеги, пък били те негови предшественици и учители, думите тежат повече от олово.
Венев е толкова типично наши и толкова съхранен от чужди влияния, че от платната му българското избива. „Какво най-много обичам да рисувам? Хората, хората, и пейзажи, и хората. Аз не измислям нищо – аз всичко вземам от народа, от народните умотворения, от приказките за народа. Аз само изразявам, доколкото мога, в своите рисунки онова, което народът казва, което мисли и чувства. Което съм чул от народа – него рисувам“, споделя приживе Стоян Венев.
Днес една малка и будна част от същия този народ иска да се реваншира на вечно усмихнатия художник. От градската галерия тръгва идеята в Кюстендил да бъде изграден паметник на Стоян Венев. Майстора вече има своя монумент, който се издига пред галерията, носеща името му. Междувременно вече една от залите й носи името на Венев.
Има символика във всичко – първи по време е Майстора, но ръка за ръка с него върви по-малкият му събрат Стоян Венев. Както самият художник многократно и с неповторимо чувство за самоирония се е изобразявал до великия си приятел.„Може да се каже, че в моите картини веселбата ражда веселба“, казва Венев, на когото нищо човешко никога не му е било чуждо. Дори е рисувал собствените си прегрешения с невероятно чувство за хумор и самоирония. „Човек се ражда с чувството си за хумор и от това, дали ще го запази или загуби, зависи доколко ще му бъде лесен животът. Пълноценният човек не се страхува нито от своето, нито от чуждото чувство за хумор. Затова пък към него винаги се отнасят с подозрение еснафите, хората с гузна съвест, полуинтелигентните. Макар че и те се смеят! Затова не вярвайте на всеки, който се смее!“
В това сякаш е закодирана житейската философия на Стоян Венев – един гений с четка, който винаги ще остане с изкуството и невероятния си талант по нашите земи. Дори всички да емигрираме от България.Иво Димитров