135 ГОДИНИ ОТ СМЪРТТА НА НЕОФИТ РИЛСКИ. ЗА ПЪРВОСТРОИТЕЛИТЕ, ПОКЛОН!

135 ГОДИНИ ОТ СМЪРТТА НА НЕОФИТ РИЛСКИ. ЗА ПЪРВОСТРОИТЕЛИТЕ, ПОКЛОН!

На 4 януари 1881 в Рилската обител, на 88 години, умира Неофит Рилски. Все още се спори къде е роден той, но обикновено се приема, че е роден през 1793 година в Банско, въпреки някои други сведения, които сочат годината 1790 и село Баня (Гулийна баня), Разложко, като родно място. Светското име на Неофит Рилски е Никола Поппетров Бенин. Баща му, поп Петър Бенин, е от рода Бениновци и първият учител в Банско, а майка му Екатерина е от род на заможни разложки търговци на памук.
Никола получава началното си образование в килийното училище на баща си. Негов дядо е игуменът на Рилския манастир Теодосий I Рилски. През 1811 г. той се покалугерява и получава монашеското име Неофит. След завършване на образованието си, той учителства в Самоков, Казанлък, Габрово и Копривщица, Неофит се връща в Рилския манастир. От 1860 до 1864 година служи като игумен на Рилския манастир, където и умира.
Неофит Рилски и Васил Априлов са сред първите възрожденци, посветили голяма част от дейността си за издирване на българските старини и написване на научна национална история. Известно е, че за Васил Априлов Неофит Рилски е сред най-близките съратници. Той полага големи усилия да издири чрез своите съмишленици из цяла България грамоти и други средновековни ръкописи. Сред най-активните радетели на тази идея са Неофит Рилски, Неофит Бозвели, Емануил Васкидович, Райно Попович, д-р Петър Берон, Захари Зограф, А.Кипиловски, Захари Круша, архимандрит Анатолий и много други. В богата му преписка с отец Неофит Рилски той многократно настоява да се търсят в манастирските архиви документи, свързани с нашата история. Така В. Априлов получава преписа на Рилската грамота на цар Иван Шишман, направен от Неофит Рилски, и не губи надежда, че ще открие и други средновековни грамоти, „които недоверчивите (манастирски) отци пазят в тайна“. За Неофит Априлов пише: „Ние сме и искаме да бъдем Ваши приятели, дето и да се намирате, и желаем да кореспондираме с Вас, както и с други образоване мъже от нашия народ…“
Кореспонденцията на В. Априлов с Н. Рилски, разказва в своята „История на музейното дело в България” проф. Симеон Недков, е безценен извор за историците на българското образование и радетелите на опазването на писмените и веществените паметници по българските земи. За съжаление до нас не са достигнали писмата от периода, когато той учителства в Габрово. За тях свидетелства кореспонденцията между В. Априлов и Ю. Венелин: „Може би и в България има много неща по манастирите; затова ние писахме на йеромонах Неофит, преподавателя в Габрово… Ние вече писахме на отец Неофит съгласно Вашето искане да събира различни народни песни…“. Това писмо е от 22 май 1836 г. От него става ясно, че веднага след като получава искането от Ю.Венелин, В. Априлов пише на Неофит Рилски да започне да събира народни песни от Габрово.
По-късно, когато Неофит Рилски напуска Габрово, в писмото си до него от 27 ноември 1837 г. В. Априлов пише „Също така чакаме разните песни, които да не преставате никак да събирате. Изпратете ни, колкото сте събрали.“ В друго писмо от 30 юни 1838 г. В. Априлов благодари на Н. Рилски „за грижите, които сте положили за народните песни; колкото повече ни изпратите, толкова по-добре.“
За Неофит Рилски Ст.Чилингиров пише: „Когато е реч за нашата педагогическа и филологическа мисъл, както и за нейното използуване в делото на народното образование, което изигра решителна роля в историята на българското Възраждане, не може да не се отреди едно от най-първите места на Неофит Рилски, у когото се сливат хармонично научното знание с умението да бъде предадено и всадено то у други. Много от неговите съвременници са, негли, и по-учени и не по-малко енергични от него, но малцина притежават в такава степен дарбата да направят от мисълта си дело, а от делото си – жертва, сложена върху жертвеника на отечествения олтар, който векове под ред е чакал и своите първожреци, и своите приносители. А Неофит е и едното, и другото едновременно.”
Неофит Рилски, един от най-големите просветители и енциклопедисти по време на Възраждането, ни завещава освен огромно духовно богатство, но и първия български глобус, който днес се намира в манастирския музей на Рилската обител. Неговата голяма заслуга за първоорганизираното събирателство на старини във Възрожденска България днес може да се открие в много музеи на страната.
ЗА ПЪРВОСТРОИТЕЛИТЕ, ПОКЛОН!Руско Русев

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.