Нова рекордна печалба от efbet.com – 1 347 514 лева, при залог от 0,80 лева

След последната рекордна печалба на стойност 1 247 177 лева на залог от 0,50 лв., в сайта на efbet.com привържениците на онлайн забавленията от цяла България станаха свидели на друга още по-висока печалба на стойност 1 347 514 лв.

Поредната рекордно високата печалба се случи на 30 април в навечерието на Вeликден и зарадва клиент на хазартния оператор efbet с грандиозната сума от 1 347 514 лв.  Играчът е спечелил т.нaр. Card Jackpot, чиято стойност към момента отново прогресира с бързи темпове.

Залогът, с който е покорена рекордната печалба, е 0.80 лв., а играта, на която е играл късметлията, е популярната и известна за всички запалени по игрите – 40 Super Hot.

С тази печалба клиентът на efbet определено си спечели титлата „най-новият милионер в България“!

Букмейкърът обяви голямата печалба със следните думи в социалните мрежи„Рекордна печалба падна в казино секцията на efbet.com и направи късметлията най-новият милионер в България. Тръпката е навсякъде!”

Имената и други данни на печелившия не се оповестяват, защото efbet защитава личните данни и спазва Закона за хазарта.

30 години ЕФБЕТ – нови зали, 1 200 000 в награди +30% повече бонуси

Нови зали, бонуси и награди предвижда лидерът в спортните залози efbet тази пролет. Компанията за спортни и казино залози отбеляза своята 30-годишнина и празнува 10 години от лансирането на първата онлайн платформа за залози. По този случай символично на сайта на efbet потребителите могат да открият 30% повече бонус, кореспондиращо с годините на рожденика.

Като допълнение  efbet обяви кампания „над 1 милион и 200 хиляди“. С тази бонус игра efbet гарантира над 1 200 000 лева всеки месец.
Всички клиенти на различните игрални зали и казина на efbet имат възможността на случаен принцип да спечелят сумата всеки ден от 12:00 ч. до 00:00 ч., обясниха от компанията.

Освен това са предвидени още над 200 награди с възможност да бъдат печелени всекидневно, разпределени както следва: 9 печалби по 1000 лв., 12 печалби по 500 лв., 39 печалби по 300 лв., 156 печалби по 100 лв. на седмична база сумата на печалбите е 42 300 лв. всеки ден от понеделник до неделя, като за абсолютна точност отново разписани всички награди могат да бъдат видени на официалния сайт на букмейкъра.

От няколко дни работи и новата зала на efbet в Несебър

В Несебър тя се намира в ж.к. „Черно море 1“ 37 и както всички останали зали на онлайн букмейкър може би номер 1 в България работи без почивно време.

Всички зали предлагат разнообразие от игри и залози – като начален казино бонус от 1 000 лв. и реален шанс за ежедневни печалби с локален джакпот, който може да бъде спечелен всеки ден. Слот машините работят при максимален залог 1 000 лв., а максималният залог на рулетката е 500 лв. (прогресив) в число.

Другата новина за феновете на спортните залози е, че отново работят залите „Дякон Игнатий“ 4, София и плевенската зала на пл. „Свобода“ 6. На 21-ви април пък предстои да отвори врати и нова efbet зала в столичния квартал „Красна поляна“.

За efbet

Efbet e международен бранд, създаден през 1990 г. и развиващ се в казино и бетинг индустрията. Стартира на наземния пазар, а през 2006 г. Получава първия си онлайн лиценз за спортни залози в Малта. Няколко години по-късно се превъръща в първия лицензиран онлайн букмейкър в България, а днес управлява над 50 игрални зали, оперира на 6 европейски пазара и обслужва над 500 хиляди клиенти. Компанията ги привлича с топ коефициенти за онлайн спортни и голямо разнообразие от казино игри, а за още по-лесен и сигурен достъп, всичко това е налично в удобното мобилно приложение.

Повратна точка в историята е лансирането на първата онлайн платформа за залози – efbet.com, през 2011. Платформата е изключително разнообразна и предоставя опции за различни видове залози, от царя на спортовете – футбола, до хокей, снукър, виртуални и други спортове. Още едно предимство на компанията е Live streaming услугата, позволяваща на феновете на футбола да гледат мача на живо и едновременно с това да се възползват от топ коефициентите.

Еfbet подпомага българския спорт и инвестира над 25 млн. лева годишно в подкрепа на професионалния и аматьорския спорт в България. Логото на компания стои на екипите на едни от най-успешния ни отбори – националният отбор по волейбол за мъже, шампионът на efbet Лига Лудогорец, както и на отбори от Втора и Трета лига, от волейболното и баскетболното първенства. Еfbet е генерален спонсор на Националната волейболна лига и Националната баскетболна лига

Бургас отбеляза Деня на спасяването на българските евреи от Холокоста

Денят на спасяването на българските евреи от Холокоста и почитане паметта на невинно загиналите 11343 евреи от Вардарска Македония, Беломорска Тракия, Пирот  бе отбелязан с тържествен ритуал, организиран от Център  за еврейско-българско сътрудничество „Алеф”. Венци и цветя отрупаха паметника на признателност в центъра на Бургас, издигнат от потомци на спасените евреи в града. Да отдадат своята почит към спасителите дойдоха представители на политическа партия ГЕРБ,  председателят на общинския съвет Севдалина Турманова, представители на общината и областната администрация, общински съветници,  множество младежи – ученици и студенти, учители и директори на бургаски училища, потомци на спасени евреи и десетки граждани.

„За мен, като потомка на спасени евреи, дата 10 март има особено  значение. Това е ден на човечността. Днес ние отново изразяваме своята почит и благодарност към достойните и смели  българи, които не са допуснали трагедията, която сполетява еврейските общности в Европа, да застигне и бургаските евреи. В нашето съвремие антисиметизмът придобива и друго значение – свидетели сме на ескалация на насилието и омразата. Затова отново сме тук – за да заявим волята си да не допуснем акта на масово човешко унищожение, подобен на Холокоста, да се повтори”, заяви председателят на Център „Алеф” Алберта Алкалай.

Официално приветствие изпрати до Център „Алеф” Н.Пр Йорам Елрон, посланик на Държавата Израел у нас.  

„Урокът от всичко това е, че хората държат в ръцете си избора между доброто и  злото, и избирайки доброто, те могат да променят хода на историята. Спасителите на българските евреи изпращат ясно послание на бъдещите поколения, че гражданското общество е способно да направи промяна, че то може да се ангажира със съхраняването на основните ценности на солидарността.”, пише в приветствието си посланикът.

Може да бъде изображение с 3 души, седнали хора и на закрито

Час преди церемонията по полагането на венците в Дома на писателя в Бургас се проведе необичаен урок по творчество.  „Часът по творение”, посветен на Деня на спасяването на българските евреи, бе организиран от Център „Алеф” и Бургаска писателска общност, за да помогне на младежите да участват в Международния литературен конкурс „Който спаси един човешки живот, спасява цяла вселена”, тази година на тема „Ще ви разкажа за своя спасител”.

Как се създава литературна творба, какъв е процесът на творчеството, как се структурира разказ, всеки ли може да бъде писател – на тези въпроси отговориха майсторите на перото Румен Леонидов, Елка Василева и Милка Иванова и Весела Палдъмова, преподавател по литература от СУ „Димчо Дебелянов” – София.

Може да бъде изображение с един или повече хора, стоящи хора и на закрито

В своеобразния урок по словесност се включиха ученици от седем средни училища в Бургас и столичното 134 СУ ”Димчо Дебелянов”, в което единствено в страната се изучава еврит. Под мотото „Паметта като спасение” изкушените от литературно творчество млади хора разискваха темата на осмия литературен конкурс, като същевременно вникваха в тайните на творческия процес. Реално, при спазване на  противоепидемичните мерки, в литературната работилница участваха ученици от ПГПА „Гео Милев“, ПГПНЕ „Гьоте“, ПГЧЕ „Васил Левски“, ППМГ „Акад. Никола Обрешков“, ПГПЕЕ, ПТГ, НУМСИ. Учениците от София се включиха в обучението виртуално.

Защо темата за спасяването на евреите е актуална и днес и защо литературният конкурс е един от пътищата за спасяване на историческата памет, разкри пред участниците основателят на конкурса и председател на център „Алеф” Алберта Алкалай. В кухнята на творческия процес и в начините на оценяване ги въведе членът на журито на конкурса Румен Леонидов – поет, белетрист, журналист и издател.

Децата си тръгнаха от „Часа по творение” с домашна работа. Всеки от тях получи ключова информация за различни български „спасители”, която да им помогне да развият своите художествени творби.

ДА ТИ СТИСКА ДА СЕ ИЗПРАВИШ СРЕЩУ ЦЯЛАТА ДЪРЖАВА, АКО ТРЯБВА. КАЗУСЪТ „РАДОСЛАВ БОЖИНОВ“

ДА ТИ СТИСКА ДА СЕ ИЗПРАВИШ СРЕЩУ ЦЯЛАТА ДЪРЖАВА, АКО ТРЯБВА. КАЗУСЪТ „РАДОСЛАВ БОЖИНОВ“

Полицейското насилие е реалност. Казуса Радослав Божинов
И се случва, всеки Божи ден – неправомерно задържане, използване на помощни средства (палки, белезници, спрейове, електрошокови устройства), побой, тормоз (физически и психически), унижение, обиди, „дайте се дУкИментите“ и прочие. Списъкът е дълъг и неизчерпателен, доколкото униформените у нас са толкова изобретателни в тормоза си над гражданите, колкото са безпомощни във борбата срещу престъпността.Това е поредното ни писание по темата, доколкото полицейското насилие е с епидемични размери и бруталност, причинява не просто психически и физически травми, то убива!
Доста често, съвсем буквално, а в останалите случаи превръща оцелелите в роби или в човешки развалини.
Този текст го пишем не с идеята за празно самохвалство, а с образователна цели и защото, това е грозен тумор, който трябва да бъде отстранен от нас самите.
Всички са чували и чели за Радослав Божинов, който през 2011г. беше спрян за проверка на документите от цивилни полицаи, защото имал дълга коса и изглеждал подозрително?
От там последваха следните неща:
Въпросният Радослав по онова време графичен дизайнер в БНТ с телосложението на солета (60кг./185см.) е размазан от бой първоначално от двамата цивилни, а след пристигане на повиканото подкрепление в побоя с включват и останалите вече униформени.
Чел съм безброй пъти съдебномедицинските удостоверения, гледал съм снимките и всеки път, задавайки си въпроса как е оцелял след зверския побой, единственото, което ни хрумва е, че е извадил късмет?
Огромен късмет.
До тук добре.Вързан с белезници е оставен в локва от собствената си кръв на пода в районното. По някое време дежурният все пак решава да се застрахова дали не е умрял и вика линейка, която идва и си отива без да направи нищо. Точно, както го водят по-късно през нощта до МВР болница, в която ако не знаете няма спешно отделение и дежурни, вземат му насила кръв за проба за алкохол и му правят тест за наркотици.
Въпреки, че ги исках многократно тези проби ги няма!!!
Това не пречи на МВР още на следващия ден да обяви, че е пиян, друсан, оказал яростна съпротива и прочие. Апропо, общото тегло на двамата задържали гo полицаи е над 200кг.
В крайна сметка го пускат точно на 24ч. от задържането. От там Пирогов, операции, седмици болнични, докато верните защитници на държавата и правителството го превърнаха в злодей.
И това не е всичко.
Незабавно след излизането му от болницата му бяха повдигнат куп тежки обвинения, които след намесата на защитата остана едно, а именно неизпълнение на полицейско разпореждане.
Ще отворя една скоба не само за читателите от тъмната страна, а за всички.Да си войн, боец и прочие не означава, че трябва да можеш да убиваш с поглед.
Не.
Означава, че трябва да си гражданин!!!!
Да знаеш и гониш правата си.
Да ти стиска да се изправиш срещу цялата държава, ако трябва.
Е, макар и рядко, такива хора има и Радослав се оказа един от тях.
Обжалвахме заповедта за задържане и съдът я отмени със страшна сила, постановявайки че задържането е незаконосъобразно! Между другото, както и 99% от задържанията у нас.
Междувременно, Радослав е подсъдим заедно с няколко момчета притекли му се на помощ, виждайки, че цивилни бият някого. До момента на първа инстанция имаме 13 заседания и до приключване на делото ще направим поне още две!!!Делото срещу билите го полицаи беше разпределено първоначално за разследване на същия етаж в 01 РПУ, където работят и билите го полицаи?
Не се чудете.
Това е практика.
Отне ми доста време, скачайки по главите на прокуратурата, включително и на главния прокурор за да отиде в следствието. Още по време на първото процесуално действие, което е не каквото си мислите, а разпит на Радослав, следователят ни уведоми, че той самият е бивш милиционер, малко са го били и е наясно, че всичко това е за пари?
Разпита приключи на мига и въпреки, че искането за отвод стигна до главния прокурор, не беше уважено…….
Прекратяваха го общо два пъти, в крайна сметка явно вдянаха, че няма да ги оставя на мира и го внесоха по чл.78а НК.
Демек, административно нарушение?
Въпреки, че в такова производство нямаме правомощия написах на съда една „псувня“, приложих снимки, доказателства и прочие и в крайна сметка, съдът го прекрати и върна отново на прокуратурата.
Отново при същия следовател, който ще започне разследването с познайте какво?
Правилно.
Разпит на Радослав.
Ако и последният да е разпитван, разпознал е извършителите, очна ставка и прочие.
Междувременно заведохме първото дело срещу МВР, което съвсем неслучайно беше разпределено на определен съдия, който го разгледа и реши за нула време в грубо нарушение на всеки един закон или процедура за която се сетите.
Върховния административен съд го върна на мига.
Беше гледано от друг съдия от същия тип (сега разбирате защо административните съдилища се ръководят от завършили Магнаурската школа) със същия резултат. Отново жалба до ВАС, в която разпиляхме решението на елементарни частици и разгеле този път всичко е наред.
Добрата новина е, че в решението си съдът е уважил предявените два иска на обща стойност 50 000лв., като е редуцирал сумите наполовина. Учудващо добра новина е размерът, защото 25 000лв. до сега не са присъждани за задържане под стража за 24 часа без значение дали е било с всички екстри, като това на Радослав. Обичайно са 2-3000лв., т.е. имаме чудесен прецедент. От години твърдя, че обезщетенията трябва да съдържат в себе си и санкционна част.
Лошата новина е, че у нас типично по социалистически държавата е привилегирован субект или иначе казано тия пари нямат събиране на сила. О, МВР ще ги платят, но това ще е някой ден. В общия случай ще ги планират във бюджета за следващата година и ще ги платят на 366 ден от нея.
Макар, че това няма особено значение, тъй като. идеята не е това.Вместо послепис.
След като оцеля от побоя, Радослав емигрира някъде на майната си, защото това нашето не е държава. Независимо от това, той се явява за всяко заседание и процесуално действие, дори за незадължителните и ще продължи да се бори с наша помощ до край.
Защото, така трябва.
Николай Хаджигенов
http://hadjigenov.com

НЯКОЙ ПИТАЛ ЛИ ВИ Е ДАЛИ ИСКАТЕ ИЛИ НЕ ИСКАТЕ ДА ПОМОГНЕТЕ НА ГЪРЦИТЕ?

НЯКОЙ ПИТАЛ ЛИ ВИ Е ДАЛИ ИСКАТЕ ИЛИ НЕ ИСКАТЕ ДА ПОМОГНЕТЕ НА ГЪРЦИТЕ?

По повод това, че „не искаме да помогнем на Гърция“, не мога да не ви попитам: а някой питал ли ви е дали искате или не искате да помогнете на Гърция?
А питаха ли ви дали искате България да е член на ЕС и НАТО? Дали левът да е „вързан“ към еврото при курс 1:1.95?
Извън тези въпроси, остава нещо, което споделих с вас по време на голямото вълнение на политиците около бежанците от Сирия; сега просто го актуализирам:
Най-лесно е да помагаш тогава, когато можеш – богат, здрав, прав, работещ. Много по-трудно (но и значително по-важно!) е да помагаш, когато не можеш – беден, болен, на легло, безработен…
Нуждата от помощ не идва винаги тогава, когато на нас ни е удобно… Ще го кажа другояче – самите ние искаме помощ тогава, когато ни е необходима, а не когато другите могат да ни помогнат.
Да, днес на гърците им е трудно, по техен адрес се носят какви ли не слухове, обвинения и обяснения. Никой не знае кой е прав, кой – крив, но когато искат помощ, да им се отказва е не просто срамота.
Недостойно е.
Още по-недостойно е, ако го правим на принципа „те да не би на нас да са ни помагали“ (известен у нас още и като „византийския принцип“).
Когато помагаш на някого, не го правиш, за да получаваш благодарности или защото той/тя ти е помагал на теб. Специално за нас, българите, това, че някой е бил добър към нас, така или иначе се приема за нещо лошо…
Помагаш, защото си преценил, че това е нещото, което ни различава от диваците, варварите и използвачите.Вени Марковски

МДЛ „Лина” открива нови работни места за лаборанти в своите лаборатории и филиали, предлага стипендии за изучаващите медицина, стаж и специализация за вече завършилите

МДЛ „Лина” открива нови работни места за лаборанти в своите лаборатории и филиали, предлага стипендии за изучаващите медицина, стаж и специализация за вече завършилите

Медико-диагностична лаборатория „Лина” стартира кампания за задържането на специалистите, дипломантите, студентите по медицина, младите медици и лаборанти в България, като предлага стипендия за следващите медицина, стаж, специализация и работа в Медико-диагностична лаборатория „Лина”.
Медико-диагностична лаборатория „Лина”, лабораторията на Бургас и Бургаска област, е единствената лаборатория в региона с най-много специалисти /клинична лаборатория, микробиология, вирусология, медицинска паразитология, патология, биология, цитохистология, имунология, хематология и др./ и реално изпълняващи се изследвания на място.
„Лина” ЕООД изгражда първата си лаборатория в Бургас през 1999 година. Благодарение на бързото, качествено и коректно обслужване на пациентите за кратко време успява да се наложи в черноморския град и региона.
Днес МДЛ „Лина” има клонове в Бургас, Поморие, Несебър, Созопол, Карнобат, Айтос, Руен, Царево, Средец и Сунгурларе. Обслужва болници, диспансери, медицински центрове и предлага услугата „домашно посещение” за трудноподвижните и обездвижените пациенти.
МДЛ „Лина” е лицензирано лечебно заведение. Участието на лабораторията в системата за външен лабораторен контрол гарантира постоянна връзка с катедрите по Клинична лаборатория в Медицинските университети в страната, а разработената и поддържана информационна система осигурява автоматизиране на диагностичния процес и постоянна двустранна връзка между регистратура и лабораторна техника. „Лина” разполага с модерна база, сертификати в съответствие с изискванията на Интернешънал Сертификейшънс Лимитед и на службите по акредитация и пълния набор от съвременна медицинска апаратура, според европейските изисквания и стандарти за осъществяване на медико-диагностичната дейност и изследвания в различните области: хематология, биохимия, хормонална диагностика, туморни маркери, урина, серология, имунология, микробиология, паразитология, вирусология, имунохематология и ДНК-анализи.МДЛ „Лина” винаги се е стремяла да предостави възможно най-добрите условия за работа и атрактивно заплащане на своите лаборанти, биолози и лекари-специалисти, осигурявайки им възможност за повишаване и квалификация. По преценка на управителите са подбрани подходящи мотиватори за наемане и задържане на съответните кадри.
Поддържайки и надграждайки наложените тенденции в работата през годините, в унисон с добрите медицински практики и управление на човешките ресурси, МДЛ „Лина” открива нови работни места за лаборанти в своите лаборатории и филиали, предлага стипендии за изучаващите медицина, стаж и специализация за вече завършилите, според обхвата на медицинските дейностите, които медико-диагностичната лаборатория реализира в своите структури.
Проявяващите интерес могат да се свържат на номер 088/ 450 25 30 или да ни пишат на lab.lina@abv.bg за записване на среща с управителите на МДЛ „Лина”, както и за повече информация относно кампанията на „Лина” за привличане и задържане на медицинските кадри в България с откриване на нови работни места, осигуряване на стаж и стипендии.

ЩО Е БЪЛГАРСКИ ПИСАТЕЛ И ИМА ЛИ ТОЙ МЯСТО У НАС? БЪЛГАРИЯ БЕЗ ПОЛИТИЦИ МОЖЕ, НО БЕЗ СВОИТЕ ДУХОВНИ ВОДАЧИ – НЕ!

ЩО Е БЪЛГАРСКИ ПИСАТЕЛ И ИМА ЛИ ТОЙ МЯСТО У НАС? БЪЛГАРИЯ БЕЗ ПОЛИТИЦИ МОЖЕ, НО БЕЗ СВОИТЕ ДУХОВНИ ВОДАЧИ – НЕ!

Да си писател у нас (с очевадни изключения), е въпрос на несигурно физическо оцеляване. На безработно съществуване, чиновническо загърбване и просия на пари за издаването на книги. Така е в столицата, още по-грозно: в „провинцията“. Жалко животуване под присмеха на властимащите: „А бе, остави го. Няма пари за хляб, седнал книги да пише…“ Именно до държавните институции, защото не се търпи вече, е подготвено Обръщение, което идната седмица ще бъде оповестено и във Фейсбук. Настина не се търпи вече!!! Докога?Въпросът-заглавие е традиционно риторичен. Творците на словото, от много време вече, са оставени „сами да се спасяват”. Непотребни са, защото притежават особено неприятна за обществото ни черта – могат да мислят. Могат вярно да анализират процесите в гражданската пирамида и пак така вярно да предскажат къде отива нашата страна. Защо умира пред очите ни, лишена от историческа памет, развиваща се духовност, културни традиции. Лишена от обич към ближния и от християнско милосърдие. За жалост, не притежават и атавистичния инстинкт за самосъхранение: споделят прозренията си открито, в прав текст. Повярвали, че мястото им е в първата редица на гърчещото се общество. Лице в лице с неговите убийци и коректив за нещо по-добро. Също лоша черта, за която се полага наказание…
То, впрочем, за разлика от увеличени заплати, пенсии, майчински придобивки и животоспасяващи лекарства, не закъснява. Изразява се в правото на българския писател, за да опознава по-добре делника, да е трайно безработен. Или да бъде пазвантин, охранител, интелектуален ваксаджия, момче за всичко. Общ работник, озеленител, продавач на личната си библиотека. В някой закътан уличен ъгъл, за да не бъде глобен за незаконна търговия и участие в сив сектор. Писателите-пенсионери могат да посветят свободното си време на броене. Пенсията им е от жълти стотинки и броенето отвлича от неради мисли, докато дойде време за отвъдното. Край тях в галоп отминава животът. Накичен с мис „Мокри фланелки”, милионери-мародери и „грамотни” политици, можещи дори да се подписват под тлъстите си ведомости. Галопират и псевдоавтори. Към държавни учреждения, където са „съветници”. Към отворени общества с притворни задачи и към силните на деня. Те са малко. Затова пък, имунизирани срещу презрението на истинските творци и на критиките, отговарят мълком, сочейки сития търбух. Но, слава Богу, те наистина са малко.С какво пречи българският писател на собствената си страна днес? С обичта си към нея и към човека в пределите й. С болезнената си привързаност към родна стряха, бит, социални копнежи. С опитите да спаси българския език, да коригира книгоиздаването, да съхрани творческите традиции и да ги развива на ползу роду. Много от тези начинания, във вид на законопроекти, изгниха от чакане в Народното събрание. Под покрива му се приеха всякакви текстове – за залесяване на пустинята Сахара, за ланшния сняг и за увеличаване популацията на краставиците на търкалета. Не се намери един парламентарист да внесе законопроектите, дело на нашите писатели, езиковеди… българоведи. Явно щафетата на безхаберието се предава и на новите избраници.
А бе, кой го е еня за някакви си книжки? България е залята от плодовете на страшна културна инвазия. Не говорим за телевизионни сапунки и чалга. А за откровени преводни боклуци. Но финансирани от собствените си страни от превода и книгопечатането, до масовото разпространение. С тази лавина беднягата – български писател не може да се конкурира. Може само да се моли на спонсори. Или да си отиде от този свят без време – така е по-полезно. Или, в тон с нашето здравеопазване – да си наляга парцалите… Химера звучи създаването на профсъюз на българските писатели и издатели. Химера – подпомагането на безработни автори. Химера – финансовото им подпомагане по общини и на висше държавно ниво. За хала на съвременния български писател май химера е всичко. Но не и за кръговрата на историята…
Независимо от всичко, българската литература е жива и ще живее. Опазиха я, съхраниха я и я развиват в най-добрите български традиции Драгомир Шопов, Георги Константинов, Христо Ганов, Весела Люцканова, Боян Ангелов, Петър Андасаров, Надя Попова, Георги Ангелов. Не е потребно да изреждаме още. Но трябва да запитаме: кога ще се чуе гласът на българския писател?
Без него България загива, отива си. Тя може без политици, но без своите духовни водачи – не. Време е да се събудим и да запитаме има ли място за българския писател в собствената му родина. Защото светът го цени. Ние, поради типична нашенска завист, го загърбваме и се правим, че не съществува. В столицата… и в „провинцията“. Или го кичим с нелицеприятни епитети. Или го разстрелваме за пореден път.
Българският писател трябва да стъпи на пиедестала си сега, приживе. Или просто българската държава да обяви публично, чрез президентство, министерства и учреждения, че й е време да заспи в мъртвата история. Без творческия дух тя и няма друг избор. Уверихме се вече след безплодното присъствие на безброй наши правителства от 1991 г. насам.
Отче Паисие, ела и ни заплюй – нали виждаш отвисоко, че нехаем за своя род и язык?..Георги Николов

АЛО, НЕДИ ОТ ПАЗАРДЖИК И ВИЕ, АНОНИМНИТЕ ПИАРИ НА ГЕРБ – ЯДЕМ ДОМАТИ, АМА НЕ С КОЛЦИТЕ! ОКЕПАЗИХТЕ И ДЯДО ДОБРИ!

АЛО, НЕДИ ОТ ПАЗАРДЖИК И ВИЕ, АНОНИМНИТЕ ПИАРИ НА ГЕРБ – ЯДЕМ ДОМАТИ, АМА НЕ С КОЛЦИТЕ! ОКЕПАЗИХТЕ И ДЯДО ДОБРИ!

ОКЕПАЗИХА И ДЯДО ДОБРИ! БОЙКО АКО ВЕДНЪЖ Е ВЛИЗАЛ В ЦЪРКВА ПРЕДИ 10 НОЕМВРИ, ЩЕ СЕ ПРЕКРЪСТЯ НА САЛИ!
ОКЕПАЗИХА И ДЯДО ДОБРИ! Както се вика – дето мине ГЕРБ, трева не расте! Гербаджийски пиари окепазиха и дядо Добри, дето зиме и лете събира пари за църквата. Очевидно пиарите на ГЕРБ виждат, че старецът има всеобщо одобрение в обществото, дори го наричат светец. И финансират един филм, който се прави уж от чужбина, пък творецът се оказва, че е от Пазарджик – някой си Неди Джон Крос.
Не се посочва къде работи и за къде всъщност прави този филм. Просто – Неди/ вероятно Недко!/ „творял в чужбина”. Това за наивния зрител е гаранция, че е направен обективно. Но цялото валсиране с дядо Добри и Бойко ясно подсказва чии интереси се бранят и за чия кауза се работи. И карат клетия старец да ръси приказки, които просто не са естествени в неговите уста: „Бойко следва Божия закон. Нали го знаеш – Бойко Борисов, той е от дете набожен. Майка му е дала вяра, Божи човек е“.
Първо така не може да говори един простоват селянин, очевидно е че е играла пиарската химикалка. От къде знае старецът, че Бойко е набожен от дете? Това си чиста лъжа, предназначена да чисти и изгражда светия образ на Бащицата. Бойко ако веднъж е влизал в черква преди 10 ноември 1989 година, аз ще се прекръстя от Северин на Сали!
Най-младият син на партията, израснал в комунистическо семейство, комсомолец – едва ли е знаел къде черквата в Банкя. Тарикатът Неди /Недко!/ съвсем в духа на филма за стареца, пита уж ей така, разсеяно: „Ще може ли да помогне Бойко Борисов на България?“ И дядо Добри отговаря: „Ще помогне чрез Бога. Като се прекръсти в черквата, все едно чрез Бог се кръсти“. Глупости на таркалета – грехота е, че този световно неизвестен сценарист и режисьор – роден в Пазадрджик, пък твори в чужбина, направо орезилява кроткия и духовно чист човечец. Цапа го с политически приказки, дето никога не са минавали през главата му!
И за да грейне още по-божествено образа на Пожарникаря от Банкя към думите на дядо ти Добри се наслагват патерици – факти: Борисов помогнал за реставрацията на 500 черкви! С какво, с кои пари –нашите на данъкоплатците! Твърдят: „От субсидията на партията вече са дарени средства за над 155 черкви!” А тази партийна субсидия от джобните пари на герберите ли е? Пак от нашите данъчни парици! Филмовите простотии на Неди били миналата година, ама ей така, случайно, изтекли в интернет точно сега – преди изборите!
Ало, Неди от Пазарджик и вие, анонимни пиари на ГЕРБ – ядем домати, ама не с колците!Стефан Северин
Afera.bg

Бутафория от векове за векове

Бутафория от векове за векове

„Каза ми: седни, Божидаре. Аз скоро си отивам. Исках да ти предам, че ти си определен да оправиш държавата. Вярата е най-важното. Попитах веднага от кого съм определен. Не ми обясни. Тя беше зле. Продължи: трябва да стегнеш четири държавни църкви. Когато това стане, България ке се вдигне на крака.“
Това е разказ на Божидар Димитров, публикуван в сайта на окултен център „Селена“ през 2007 г. Още тогава шефът на НИМ твърди, че баба Ванга му заръчала да оправи Голямата базилика в старата столица Плиска, за да оправи след това и България.
„Когато Ванга ме извика, нямах и капка интуиция за институционални права да свърша това“, обяснява Димитров. И вероятно по тази причина първо се захваща да оправи себе си и родния си град Созопол. Така през лятото на 2010 г. открива на близкия остров Св. Иван мощите на Св. Йоан Предтеча, а две години по-късно и гроб на вампир. За ремонта на църквата „Св. св. Кирил и Методий“, в която са изложени мощите, правителството на ГЕРБ отпуска общо 570 хиляди лева. За допълнителни проучвания на созополските кръвопийци пък са дадени още 270 хиляди лева и в знак на благодарност там веднага бива открит втори вампир – съпруга на първия.
Дооправянето на Созопол вече е въпрос на време. Но и на пари, понеже Димитров има амбицията да възстанови и крепостните му стени. За целта той активно лобира пред премиера Борисов, като по собствени признания (тв интервю от март 2015 г.) опакова проекта с още два – за Голямата базилика в Плиска и за хълма Трапезица във Велико Търново.
Правителството обаче отпуска 500 000 лв. само за базиликата и Божидар е принуден да направи поредното разтърсващо созополско откритие – древен амулет с осемлъчна звезда. Тъй като скопските държавнотворци смятат звездата за символ на древната македонска държава (за първи път тя е използвана от Филип ІІ Македонски, такава има и на гроба му в с. Вергина), шефът на НИМ даже дава акъл на кмета на Созопол да съди Македония за „интелектуалната кражба“. „Идват избори и някой и друг милион евро едва ли ще са му излишни. Созополската звезда е с век по-стара от тази на Филип Македонски и очевидно е открадната от него при пребиваването му в Аполония Понтика.”
Уви, премиерът пак не се усеща да отвори кранчето и по тази причина Божидар Димитров прибягва до варианта с баба Ванга. При разкопки на „свещения кладенец“ в Голямата базилика в Плиска изведнъж бликва чудотворна вода. И най-важното – местен бизнесмен веднага осигурява уред за изпомпването й, тъй че да се събере достатъчно вода за окъпването на Борисов. „На 10 август премиерът ще бъде в региона, за да открие пътен възел Белокопитово на автомагистрала „Хемус“, и ще посети Голямата базилика“, пише директорът на НИМ в официално съобщение до медиите (24 юли). Чудесен повод да се намекне, че ако министър-председателят отпусне пари и на Созопол, там го чакат още по-големи чудеса!
Впрочем отсега можем да се обзаложим, че за разлика от кладенчето в Плиска, созополското ще е източник не само на „здраве и успех“, а на вечен живот. И точно до него, „както е предсказала Ванга“, ще бъде открит амулет с лика на Аполон, който силно наподобява този на Бойко Борисов. Върху амулета, разбира се, ще има и надпис. Дължината му обаче ще зависи от това кога премиерът ще реже лентата на тръбопровод с дифузер по проекта „Дълбокоморско заустване на пречистени от пречиствателна станция Созопол отпадни води“…
В интерес на истината Божидар Димитров е в състояние да го измисли и за пет минути. Или най-малкото може да покани Джизъса, който ще свърши работа за пет секунди. Освен това той трябва да бърза – до 2020 г. са налични 300 млн. евро за опазване на културно-историческото ни наследство. С част от парите вече бяха „отремонтирани“ около 30 крепости, но созополската още чака. Проектът по превръщането на Небет тепе в Пловдив в огромна твърдина с 14-метрова кула, до която ще се стига с ескалатор или асансьор, също чака. Като негов двигател, Божидар Димитров дори беше освиркан и позорно напусна общественото обсъждане за издигането на поредната нелепа туристическа атракция.
Отгоре на всичко несгодите продължиха: през май 37 организации подписаха меморандум за създаване на Форум „Културно наследство“, чиято цел е да бъде „страна в диалога с държавата за съхранение на автентичността на недвижимото културно наследство“. Експертите яростно възразиха срещу самоназначаването на Димитров за идеолог на „диснификацията“ (по проф. Ивайло Дичев), покрай която никнат извадени като от калъп крепости с 5-6 метра зидария и задължителната кула-музей. „Дори екстрите са едни и същи – възстановки на битки, стрелба с лък, будоар с рицарски одежди, демонстрации на занаяти, пейки за отдих, барбекю и т.н.“ (Цветана Георгиева). „Историкът счита, че българското археологическо наследство не е в състояние да привлече туристи, тъй като е в руини. За да може да станат привлекателни, според него крепостите трябва да се издигнат до зъбер. Гради се в Перник, в Созопол. За тях се използват европейски средства. По този начин много по-лесно и бързо се усвояват средства, отколкото при коректна реставрация“ (проф. Тодор Кръстев).
Резултатът, естествено, е плачевен – достатъчно е да се види Пернишката крепост, надградена с полимери, или византийската казарма от тухли на Яйлата. Другаде е малко по-добре, но само ако не броим обезличаването на обектите, които действително изглеждат еднакво. Съвсем неслучайно, доколкото архитектът, който направи Цари Мали град над Белчин, възстанови по аналогичен начин и крепостта в Кюстендил. Отново негов е проектът за Небет тебе, пак той работи по Голямата базилика в Плиска. Така със „средновековна крепост, съчетана с византийски градеж, римски арки и възрожденски керемиди“ (по webcafe) вече е на път да се сдобие всяко селище, стига да има достатъчно амбициозен кмет, който пък е в добри отношения с Божидар Димитров…
Особено неприятното е, че тази притеснителна задруга е на път да бъде и узаконена. Преди две седмици, както писа в. „Капитал“, група депутати от различни партии са внесли проект за допълнение и изменение на Закона за културното наследство, който съществено променя начина за взимане на решение по „реставрациите“. Депутатите, например, предлагат общините сами да назначават специалисти, които да изготвят становища по инвестиционните намерения на местната администрация, вместо да чакат оценката на експертите от института за културно наследство. „Според вносителите заобикалянето на НИНКН се прави с цел съкращаване на бюрокрацията, децентрализация и пресичане на корупцията в системата. На практика обаче създава предпоставки общините лесно и безпрепятствeно да реализират проекти за строеж на крепости от плексиглас и изливане на бетон върху културни ценности заради скоростно усвояване на средства по еврофондове.“
Законопроектът е иницииран от зам.-председателя на парламентарната група на ГЕРБ Красимир Велчев и предвижда да се разшири съществуващият механизъм на съгласуване на инвестиционни намерения и искания за намеси в защитени територии за опазване на културното наследство. Ако бъде приет, той ще върне и принципът на „мълчаливото съгласие“, който преди това беше премахнат от Закона за културното наследство. Това означава, че ако в двумесечен срок за даден проект липсва писмено становище от експертите на института, ще се счита, че те дават мълчаливо одобрение той да се реализира, както е предложен.
Минат ли един ден поправките, хипотетичните градежи и евтините имитации със сигурност ще гарантират доминацията на кича над автентичните свидетелства на историята. Но това, разбира се, също може да мине за „оправяне“ на България. Освен с бутафорно настояще, държавата е на път да се сдобие с бутафорно минало, а с активното съдействие на пилия от кладенчето на вечността Божидар Димитров – и с бутафорно бъдеще.
За щастие, баба Ванга все пак предвижда бъдещето да приключи в ускорен порядък: „2015 г. ке е предпоследната година на Апокалипсиса, който ке дойде през 2016-а“. Това изпълва с надежда, че дори и оправянето да продължи, поне имаме шанс да мине и без нас…Любослава Русева, reduta.bg

Парите от българските емигранти не могат да компенсират отлива на чуждестранни инвестиции

Парите от българските емигранти не могат да компенсират отлива на чуждестранни инвестиции

От януари до май 2015 г. българите зад граница са изпратили около 360 милиона евро на близките си в родината. Само в рамките на май емигрантите ни са превели по банков път в България 83 милиона евро – сума, съизмерима с преките чуждестранни инвестиции у нас за този месец. Това сочат предварителни данни на БНБ. Статистиката отчита само официалните банкови преводи и пропуска траншове, по-малки от равностойността на 5000 лева. В действителност парите от работещите в чужбина сънародници са двойно повече, защото голяма част от тях предпочитат други начини за пренос на сумите – не им харесват таксите за „входящ междубанков превод в чужда валута“. Докато имат близки в България, емигрантите ни ще си останат спасителният пояс за финансовата стабилност в държавата. А след това?
Когато разбрах, че съм болна от рак, плаках не от страх пред болестта, а защото си изгубих работата.” Това каза Емилия Л. от Добрич. Работила е като детегледачка в Англия, когато са й поставили диагнозата. Прекъсва договора с английското семейство и се прибира при синовете в България. Изкарва у нас една година – операция, лъче- и химиотерапии. И едва закрепила се, се връща пак там – наета от ново семейство в Лондон, за да гледа трите им деца. Опитите да си намери подобна работа в България са били неефективни. А и твърди, че в Англия е щастлива, защото се чувства полезна. С английската заплата помага на синовете да си плащат наемите за квартири в София, иначе те няма как да останат на работа в столицата. И спестява, за да им купи един ден собствени жилища. Никога не е превеждала пари по банков път. Обикновено, когато някоя от приятелките по съдба пътува към България, всички я натоварват с пачки, които разнася на роднините им.
В провинцията е пълно с такива като Емилия. Гледат деца или възрастни хора в Испания, Италия, Израел, Англия, Гърция, за да хранят семействата си в България. Бършат дупета, както се изрази издателката Божана Апостолова, разказвайки с болка за една талантлива пловдивска писателка, която се издържа с грижи за стари хора в Италия, а през свободното време пише книги. Това е положението.
Най-сериозните потоци от емигрантски средства идват от страните с най-големи български общности: диаспорите ни в Гърция (320 000 българи), САЩ (300 000), Испания (250 000), Великобритания, Германия, Италия и Франция (по 110 000), по данни на Евростат.
Според движението на банковите преводи за петте месеца от началото на годината преките чуждестранни инвестиции все пак изпреварват почти двойно размера на сумите, изпратени от емигрантите ни. Но на практика е по-вероятно обратното – работещите българи зад граница да са вкарали по различни начини повече пари от преките инвеститори. През 2014 г. средствата, изпратени от работещи зад граница българи на техни близки, възлизат на около 1,3 млрд. евро – 3–4 на сто от брутния ни вътрешен продукт. Толкова горе-долу са и преките чуждестранни инвестиции у нас (По данни на Международния фонд за селскостопанско развитие ПЧИ в България за 2014 г. са 1,289 млрд. евро.)
Във връзка с това се появиха заглавия: Емигрантите пак са инвеститор № 1 в България. Погрешен извод. Те на са инвеститор. Те само отлагат безнадеждността. Техните пари имат социален ефект, гарантират сигурност на домакинствата, но не могат да компенсират отлива на чуждестранни инвестиции, който започна след 2010 г. и се задълбочава с всяка следваща година. Парите, изпратени от работещи зад граница българи, се използват от близките им основно за лично, текущо потребление, докато инвестициите захранват производството, разкриват нови работни места и движат икономиката и държавата напред.
Наблюдава се и едно принизяване на хоризонта. Ако преди 10 години спечелените от гурбет пари са използвани главно за по-дългосрочна инвестиция като купуване на имоти, старт на малък бизнес и образование на децата и внуците, днес средствата се харчат предимно за ежедневни нужди. Според анализ на Института за икономически изследвания при БАН над 70 на сто от сумите, които изпращат емигрантите, отиват за покриване на битовите разходи на близките им, 11 на сто – за вноски по банкови заеми, около 6 на сто се заделят като спестявания. И едва 1 процент се влагат в някакъв бизнес в България. Ако все пак има нещо обнадеждаващо, то е, че 11 на сто от емигрантските „помощи” се инвестират в някакъв вид образование.
Но и това не е много обнадеждаващо. Когато и образованите с тези пари българчета се изнесат в чужбина, а дядовците и бабите им отплуват в отвъдното, изпращаните към България пари ще стават все по-малко.
Нещата са взаимосвързани. В края на миналата седмица опозицията огласи, че просрочените задължения на държавата към бизнеса надхвърлят 420 млн. лв. Държавата винаги е била длъжник на частния сектор. През 2010 г. задълженията й към него бяха най-големи, над 600 млн. лева. Оттогава започна фалитът на много фирми и оттеглянето на чуждестранните инвеститори. За да се преобърнат нещата, държавата първо трябва да се разплати с бизнеса, за да стъпи той на крака. Когато държавата погасява редовно задълженията си към частния сектор, той ще започне да плаща редовно заплатите на наетите хора. Ще открие нови работни места. Ще живне, а живне ли той, постепенно ще дойдат и чуждестранните инвеститори. И на българските жени като Емилия няма да им се налага да „бършат дупета” в чужбина, за да изхранват близките си тук.Пепа Витанова
www.glasove.com

1 2 3 53